Има приказки, които са по – стари от  повечето държави, приказки, които са надживели културите и сградите, в които са били разказани за първи път. Нашата приказка е за началото на всички приказки. Приказка за извора на знанието, за изначалната връзка с рода и родовата памет. Тя започва така:

„Имало едно време китно и красиво селце, сгушено в полите на Родопа планина, с будни и мъдри хора, почитащи традициите и ценностите на предците си.  Ценности, които те предавали от поколение на поколение и в това се криела тайната на тяхната сила и непокорен дух. Тази приказка започнала преди 95 години в Голямата махала на старото село Гърмен, където мечтатели с големи сърца за първи път запалили искрата за знание и просветление. За създаване на място, което да обединява хората, пазители на българщината, създатели на фолклора, и всичко, което съдържа думата култура. Място, което да буди интереса към четене, към опазване на старите традиции и  обичаи, към създаване на театрално и други форми на изкуство, които дават възможност за изявяване на таланта… Така било създадено местното читалище. Годината била Хиляда деветстотин двадесет и четвърта, а името – „Искра”.

От тогава до днес, читалището е символ на българската душевност, училище за добродетели, за съхраняване на традициите и ценностите, без които животът би опустял. Място, където продължават да се случват вълшебства, и сцена, където оживяват традициите.

Това е вашата приказка, вижте я, допишете я, и я предавайте от поколение на  поколение…

Така главният библиотекар на читалищната библиотека в с. Гърмен Бойка Пашкулева, заедно с колегата й Зорка Тъпaнкова поканиха децата на селото да се включат интерактивен маршрут – приключение “3-те Н”- Намери, Научи, Направи – три поредни приключения по повод 95 години от създаването на читалище “Искра”.

Децата  преминаваха през поредица от предизвикателства, множество преживявания, които ги потопиха в културната история на Гърмен и региона. Срещнаха се с местни хора – читалищни деятели, самодейци и съмишленици в опазване и съхраняване на културното ни наследство. Намираха сами интересни и загадъчни обекти, културни средища. Участваха в конкретни дейности, които ги потопиха в хармонията на местната култура и тънкостите на читалищната дейност.

 

Коментирайте

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.