Едно полезно интервю с един перфектен специалист, свързан с град Гоце Делчев

Ранната диагностика и лечение, както и индивидуализираният подход са от изключително значение при тези заболявания, смята доц. Герова

 

 

Д-р Ваня Герова, дм е специалист по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и дългогодишен преподавател в Медицински университет – София. Научните й разработки и интереси са насочени основно в областта на чревната патология в това число възпалителните чревни заболявания.

По повод световния ден на възпалителните чревни заболявания, доц. Герова даде специално интервю за Medical News и www.probudise.bg.

Какви са основните проблеми на пациентите с възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ)?

ВЧЗ включващи болестта на Крон и улцерозния колит, са хронични рецидивиращи заболявания с неизвестна етиология. Представляват сериозен здравословен проблем, засягат предимно младите хора, протичат с чести релапси и понякога с много тежки клинични форми.

Поради деликатността на симптомите при ВЧЗ, много хора не търсят своевременна медицинска помощ и често се стига до забавяне на диагнозата и сериозни усложнения. Затова ранната диагностика и лечение, както и индивидуализираният подход са от изключително значение при тези заболявания.

Освен това, хроничният клиничен ход, честите рецидиви, извънчревните прояви, ефектът от медикаментозното и хирургичното лечение и техните странични прояви, стресът от развитие на рак и необходимостта от операция оказват голямо влияние върху ежедневието на пациентите и водят до значително влошаване качеството на живота им във всички аспекти –личен, професионален и социален.

Имат ли достъп българските пациенти до всички съвременни възможности за лечение на ВЧЗ?

Като правило, лечението на пациентите с ВЧЗ трябва да бъде индивидуализирано според активността, протичането, локализацията, наличие или липса на усложнения. Настоящият подход включва последователно включване на медикаменти за индуциране на клинична ремисия, последвано от приемане на поддържащи медикаменти за предотвратяване на рецидивите на заболяването.

Разнообразието и ефективността на медикаментите, използвани за лечение на пациентите с ВЧЗ се подобриха драматично през последните години, особено с въвеждането на биологичната терапия. Напредъкът във фармацевтичната индустрия доведе до създаване на високоефективни лекарствени продукти, което прави „дълбоката ремисия” при тези заболявания реалистична цел.

В момента в България се реимбурсират от НЗОК общо 3 анти-TNF медикамента за лечение на ВЧЗ. Предстояща е появата и на други биологични средства, включително с различен механизъм на действие. Показанията за биологичната терапия се определят от специализирани експертни комисии от гастроентеролози и на практика всички пациенти, които действително имат нужда от тази терапия, я получават безплатно.

До каква степен е важна комуникацията между лекари и пациенти с ВЧЗ?

Тази комуникация е от изключително значение за стриктния контрол върху активността на ВЧЗ. Хроничното неконтролирано възпаление може да доведе до развитие на необратими структурни промени в червото, по-чести хоспитализации и хирургични намеси.

Дори по време на клинична ремисия, субтоталното чревно възпаление персистира, често неразпознато и повишава риска от усложнения. Този дисонанс между клинични симптоми и наличие на възпаление трябва да се познава добре от лекуващите клиницисти и периодично да се извършва преоценка на активността на заболяването.

Пациентите също трябва да осъзнаят, че отзвучаването на симптомите не означава, че лечението трябва да се прекрати. Пълният контрол върху чревното възпаление със своевременно включване на подходящи медикаменти може да подобри прогнозата чрез минимизиране на усложненията и чревното увреждане, а по този начин вероятно да промени и прогнозата.

Традиционно лекарите са активната страна във връзката с пациентите. Поради голямата ангажираност, обаче често има пропуски в стриктното проследяване на пациентите. През последните години все-повече се дискутира „Self-care платформата“ като активен процес за поддържане и подобряване здравето и на пациентите с ВЧЗ, в контекста на живот с хронично заболяване.

От голямо значение е да бъдат преценени добре възможностите и индивидуалния опит на пациентите и да им се осигури информация и подкрепа, така че те сами да се научат да разпознават симптомите, да информират лекуващия екип при промяна и да могат успешно да управляват своето ежедневие – работа, социален живот и икономическа независимост.

До каква степен храненето има значение за пациентите с ВЧЗ?

Изключително важен и много неглижиран проблем при пациентите с ВЧЗ. Поддържането на здравословно хранене при тях може да бъде нарушено от много фактори, вкл. наличие на клинични симптоми, намален прием на храна, малабсорбция, усложнения,  ефекти на медикаментозното лечение и/или хирургични чревни резекции. Тези нарушения са различни при отделните пациенти и зависят от локолизацията и активността на заболяването. Между 20 и 85% от пациентите с ВЧЗ имат малнутриция с различни хранителни дефицити, по-често при БК.

Няма доказателства, че някои храни или диети причиняват, профилактират или лекуват ВЧЗ. Специфична диета за тези заболявания няма. Понастоящем препоръките са насочени към редуциране на симптомите по време на активност и осигуряване на адекватен прием и абсорбция на нутриенти, витамини и минерали.

Диетата трябва да бъде индивидуализирана и да е базирана на: наличието на симптоми, локализация и активност на заболяването, наличие на стриктури, предшестващи оперативни интервенции, както и наличие или липса на хранителни дефицити. Но има основни правила, които е добре да се спазват, особено в периодите на активност, напр. често хранене с малки порции в спокойна атмосфера, избягване на дразнещи храни, ограничаване на богатите на неразтворими фибри храни, избягване на мазни и пържени храни.

Важно е да се има предвид, че пациентите с ВЧЗ може да имат хранителна алергия и различни хранителни непоносимости (лактоза, глутен, FODMAP-ферментируеми олиго- ди и монозахаризи и полиоли и др.), което също трябва да бъде съобразено с изготвянето на индивидуалната диета. Не на последно място трябва да се имат предвид и странични ефекти върху храненето на някои медикаменти, използвани при ВЧЗ, особено на кортикостероидите.

За съжаление понастоящем липсват специализирани диетични услуги, които да подкрепят конкретно пациентите с ВЧЗ, а включването на квалифициран в тази насока диетолог към мултидисциплинарния екип е един от ключовете към успеха в лечението на тези пациенти.

Какво бихте искали да кажете на всеки пациент, който за пръв път се сблъсква с болестта?

Всеки иска да е здрав. Но се появява болестта. Минава първоначалния стрес и… животът продължава, защото диагнозата на ВЧЗ не означава смъртна присъда. Пациентите не трябва да се плашат и отчайват, а да приемат болестта и да се научат да живеят с нея по най-добрия начин.

Независимо от големите предизвикателства с които ще се сблъскат, те могат да живеят не по-малко пълноценно и вълнуващо, в сравнение със здравите. И това може да стане, след като изберат: 1) компетентен медицински екип, на който да имат вяра и който да ги обучи много добре как да интерпретират симптомите и да се предпазват от тяхното отключване; 2) пациентски организации, където взаимно могат да се обучават, подпомагат и окуражават, за да имат пълноценен личен, професионален и социален живот.

Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News

Коментирайте

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.