Почивка в Албания може да ви звучи притеснително или пък екзотично. За тези, които не са опознали тази близка държава, читателка на ХРОНИКА разказва. 

Бреговете на Саранда са обърнати с лице към Корфу. Привлечени от идеята за Аквапарк, по-младата част от групата се отправиха към острова. Неискащите да рискуват с одраскани рамене и колене, тръгнахме на лека обиколка с опознавателна цел по посока Вльора. Според пътните знаци Вльора е на 121 км. от Саранда.

Не предполагахме обаче, че пътят извива през планината и е с препоръчителна скорост между 20 и 40 км. в час. За надморската височина пък да не говорим. Историческото пътуване трая малко над 6 часа в двете посоки. Завоите ни водеха все по-високо в планината, а най-често срещаните гледки бяха бункери, кози, катастрофи и чевермета (разбира се, че ги опитахме) в произволна последователност и мотоциклети в изобилие. Температурата на въздуха беше малко над телесната, а потокът от коли и в двете посоки беше като пълноводна придошла река. “Екзотика” на албански сигурно означава “Пътуване през планината”. Приличаше едновременно на френската Ривиера, швейцарските Алпи и вертикално-зигзагообразна версия на пътят Камино. Дотук всичко беше приемливо и обяснимо, нали сме в Албания, все пак. Пристигайки във Вльора обаче, се оказахме неподготвени и напълно комплексирани. Очаквахме нещо средно между Китен и Катерини, а видяхме град по-хубав от Бургас и Варна взети заедно. Широки булеварди, високи сгради, луксозни хотели, премерено разположени без да си пречат, изпълнени с мярка и без излишни орнаменти, красиви и чисто поддържани. Търсейки сянка стигнахме до пристанището и избрахме да седнем на едно чистичко и непретенциозно заведение – миндерчетата бяха сковани от палети и покрити с нови шарени чергички и пъстри възглавнички. Изненадващо обзаведено вътре с дизайнерска прецизност – оригинални осветителни тела, изработени от дърво мебели и декоративни елементи – с вкус, чистота и чувство за естетика.
На снимките от Вльора ще видите само това заведение – то ревеше да бъде снимано. Нямам други снимки, освен от пътя. Причината е, че бях толкова сащисана от този град, че не се сетих да го снимам! Изобщо!
Прибрахме се капнали от умора, за да се насладим на последните лъчи на слънцето, което се търкулна в морето като резенче лимон в леден коктейл.

 

Коментирайте