При голям интерес от страната на неврокопчани, които обичат и четат българската история и за нейните герои, снощи в Дома на културата беше представена книга  за патрона на град – Гоце Делчев, издадена по инициатива и със съдействието на община Гоце Делчев. С внимание и любопитство млади хора от трите гимназии, заедно с много жители на града, който носи името на големия син на България – Гоце Делчев, участваха в представянето на ценната книга, свързана и с местната история. Изданието съдържа в себе си гледните точки на няколко поколения наши сънародници – близкият приятел на войводата и пръв следосвобожденски кмет на нашия град Пейо Яворов, Димо Хаджидимов, Михаил Чаков, Любомир Левчев, Мерсия Макдермот, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев… Те имаха възможност да чуят от съставителите – известните журналисти и задълбочени изследователи на историята на Пиринска Македония и нейните герои – Любен Генов и Владислав Симеонов, много и интересни факти за дълбоката връзка на Гоце и Яворов и любовта им към поробена част от България и приноса им за нейното освобождение.

На събитието, което е част от честванията в празничната седмица, в която се отбелязват 106 години от освобождението на Неврокоп, организирани от община Гоце Делчев, присъстваха кметът Владимир Москов, председателят на Общински съвет – Гоце Делчев Ангел Гераксиев, заместник кметът Саид Иброш, общински съветници, председателят на Областния читалищен съвет – Благоевград Васил Новоселски, който връчи поздравителен адрес на съставителите, други гости и общественици.

Учениците от VIII A на НПГ “Димитър Талев” бяха изключително впечатлени от личността на Гоце Делчев, представена в книгата и споделят, че няма да забравят думите на войводата: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите” – думи, които звучат пророчески и до днес и трябва да бъдат поука, вложена в делата ни. Фраза за размисъл, според осмокласниците, била и тази: „Аз не мразя османците като народ; аз воювам против османската тирания като господарствена система“ , с които Гоце се обявява срещу тиранията като система изобщо.
Интересен и нестандартен подход за възпитание е имал и бащата на войводата, който е казал на сина си, че ако не слуша, ще се кара на майка му. Разбира, се това е нямало да се случи, но бащата е използвал безкрайната обич на сина към майката, който за нищо на света не би допуснал родителката му да бъде уязвена.
Учениците на НПГ споделят, че подобни срещи за тях са полезни и поучителни и разширяват гледната им точка за личности и събития, а и повишават любовта, привързаността към родния край.

Кой е Любен Генов?

 

Любен Генов е благословен от съдбата човек. Роден е за журналист и цял живот е бил такъв. Притежава уникалното качество да прави от всеки факт вестникарски материал. Работилите с него познават невероятната му енергия и редкия му талант да следи едновременно информационния поток по радио, телевизия и сайтове, докато говори с колеги, редактира и пише, и то така, че нито един заслужаващ детайл да не бъде пропуснат. Успяваше да намери онзи ключ към новината, който я правеше атрактивна, в един кратък, стегнат, експресивен и добре написан текст. Генов е истинска школа за висококачествена журналистика, от която мнозина са се учили. И на която днес той учи студентите в УНСС. Роден на 28 юни 1936 г. в Пазарджик в семейство на гимназиални учители по български, още като студент във факултета по славянска филология в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” участва в издаването на студентския вестник. През 1959 г. влиза в журналистиката като технически уредник на в. “Народна младеж”. След това преминава през всички длъжности. Най-активните му години в професията са в “Поглед”, “Труд” , “Отечествен фронт”, на които е бил и главен редактор. Избиран е за секретар и главен секретар на Съюза на българските журналисти. След Десети ноември издава в. “Дайджест Седмицата”.

Владислав Климентов Симеонов е роден на 5 септември 1956 г. в София.

Магистър по българска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1978). Човек, чийто род е от охридско. Син на един от най-големите хронисти на българския спорт и футбола – Климент Симеонов, познат на мнозина и като бате Климе.

Работи като филолог-специалист в Института на фолклор при БАН (1980-1983) и като спортен журналист (редактор, завеждащ отдел, член на редколегия и заместник-главен редактор) във всекидневниците „Народна армия“ (1980-1985), „Народна младеж“ (1986-1990), „Вечерни новини“ (1990-1992), „Експрес“ (1992-1994) и илюстрования спортен седмичник „Старт“ (1995). Създател и главен редактор на спортните списания „Супер спорт“ (1993-1994), „Хиподрум“ (1994) и„Футбол прес“(1994-1996).

От март 1994 г. е съдружник и управител на Издателска къща „Тип-топ прес“ ООД. Издателството е специализирано за спортна и медицинска литература и периодика, издава и книги от областта на изкуствознанието, етнологията, семиотиката, езикознанието, краезнанието, българската история, журналистиката, военното дело, хидрологията, както и мемоарна и художествена литература – само от български автори, до момента над 400 заглавия.

ИК „Тип-топ прес“ е член на Асоциация „Българска книга“ от 2001 г. Избиран е за член на Контролния съвет (2003-2005 и2015-2016), председател на Контролния съвет (2005-2007), член и заместник-председател на Управителния съвет (2007-2009), директор на Софийския международен панаир на книгата (2007-2009).

Награден от Министерството на културата със „Сребърен ритон“ и грамота за принос в развитието на българската култура (2009).

Коментирайте