Денят на  „Пресвета Богородица ­ – Живоприемни източник“ е важен празник, който честваме винаги на Светлия петък – ­ първият петък след Христовото Възкресение.

Денят е храмов празник  на черквата в Манастирчето край гр. Гоце Делчев.

Християнският празник „Пресвета Богородица ­ – Живоприемни източник“ е свързан с човешката вяра, здраве и изключителната сила на Божията майка.

Днес много жители на Гоце Делчев отиват на Манастирчето край града, да запалят свещичка пред празничната икона  „Живоприемни източник“ и да се помолят за здраве, защото здравето е най-безценното богатство, което притежаваме.

Преди години празникът беше многолюден и пъстър. Почти целият град излизаше на поляните край Манастирчето на пикник, където децата организираха последните “битки” с останалите от Великден червени яйца. Днес поляната е заградена и достъп до нея няма.

КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА МАНАСТИРА, СПОРЕД МЕСТНИЯ КРАЕВЕД И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА СВЕТИТЕ МЕСТА НИКОЛАЙ ДАУТОВ:

Неврокопският (Гоцеделчевски) манастир „Св. Богородица – Живоприемний източник“ се намира на около 4 км югозападно от центъра на град Гоце Делчев.  Разположен е сред източните склонове на Пирин, вляво до пътя за село Делчево.

История:
Днешният манастир е изграден на мястото на по-стар такъв, съществувал преди векове, чиято съдба е неизвестна. За съществувалата древна обител свидетелстват множество архитектурни елементи, пръснати из манастирския двор: колони, капители, камъни от стар градеж, върху които са издялани различни орнаменти, кръстове и надписи (според някои специалисти на арменски). Отново там са открити няколко гроба и свещен извор – аязмо. Всички тези податки недвусмислено говорят за функционирало на това място християнско учреждение. Досега в района не са правени археологически проучвания, но провеждането на такива би могло да даде много отговори за миналото на мястото.
Според каменната плоча над входа на манастирския храм възстановяването на обителта започва на 1 март 1888 г., като първоначално са изградени каменна стена и чешма. При подготовка на терена и разчистване на останките от древна сграда, хората открили кандило, свещник и една малка икона. През 1898 г. започва изграждането на черквата и стаи за поклонници. Храмът е осветен през юли 1901 г. Зад него са били разположени монашески килии.
През османския период манастирът разполага с около 60 дка земи: лозя, овощна градина, ливади и др., които осигуряват препитание на неговите обитатели. Но въпреки това, в някои периоди от съществуването си обителта остава без постоянно присъствие на монаси. Известно е, че до 1912 г. проходите от манастира отиват за поддръжка на училищата в Неврокоп.
През 1948 г. монашеските килии и помещенията за поклонници са унищожени от пожар, причинен от временно настанени бежанци – българи от Егейска Македония.
От март 1998 г. манастирът е женски. По това време започва основно обновление и доизграждане на черквата и манастирските постройки, което все още не е завършено.
Храмовият празник на манастирът е на Светли петък (първият петък след Великден), когато се чества „Живоприемний източник“, свързан с едно от чудесата на Света Богородица.

Архитектура:
В архитектурно отношение Неврокопският манастир „Живоприемний източник“ представлява комплекс от съборен храм и жилищни и стопански сгради, които заедно с  каменен зид ограждат двор с формата на неправилен многоъгълник.
Манастирската черква е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндрично сводесто покритие. При последния ремонт от запад над официалния вход е издигната камбанария, а до северната стена е доизградено помещение, което служи за кръщелня.
Отвън източно до апсидата е разположено аязмото – кладенец със света вода.

Коментирайте