от Мария Мавродиева

Имената на Ботевите четници от Неврокоп и региона са Янко Атанасов, Атанас Свещаров и Тодор Стоянов. Те са написани на едната стена  на паметника на Христо Ботев в гр. Гоце Делчев, открит на 02.06.2015 година.  „Тодор Стоянов Пиринчалиев и Атанас Свещаров оцеляват през кървавите боеве на „Милин камък“, Веслецките лозя, на „Вола“, но ето сега ще ти разкажа каква е съдбата им след това“, разказва очевидец. „Те пресекли Стара планина, Ихтиманска Средна гора,  Рилските поли над гара Белово, Юндола на юг от Чепино и бяха коварно предани от каракачаните-власи, скотовъдци  и отведени в заптийския кауш в град Мехомия /днешният Разлог/. Оттук под усилен конвой оцелелите Ботеви четници биват отведени през Банско, Добринище, Кремен, Обидим,  Корница, Баничан за Неврокопския затвор, а после на юг – в Серския.“                                                                                                                                                               

Когато наближават Неврокоп било пазарен ден. Ето какво разказва очевидецът от Сатовча, чийто разказ е записан от баща ми Тодор Мавродиев:

„Беше пазарен ден. Те се зададоха като вързани мечки откъм горния път, където е откъм селата Средна и Добротино и навлезнаха в турската махала „Кудкудяк“, където беше и сарая на прочутия Рифат бей. Когато наближиха до подножието на Хамам баир, до пазарището, слънцето сякаш възседна на Пиринскато рамо над самия Ючдурук /с. Делчево/. Разбрали кои са  страшните комити, екзалтирани мохамедански тълпи налитаха върху конвоя и удряха с пръти, с поясоци и направо с улични камъни по Ботевите оцелели четници. Една група от кадъни, крещейки се приближи към конвоя. Кадъните се врязаха в тълпата и една от тях с два букови налъма започна да удря по главите с тях вързаните с огромни пранги и въжета комити. Изстъпленията върху Ботевите четници продължиха чак до голямата каменна стена и до огромната западна порта на Неврокопския затвор на запад откъм сокака на квартал „Комсала“….. То беше нечувано дотогава зрелище. В този пазарен ден бяхме на чаршията на пазарището много сатовчанци и доленци. Бяхме дошли в околийската касаба чисто и просто на пазар с аби,  кепета и добитък. Но в същия ден стана така, че сами видяхме зверствата и необузданата вандалщина на мюсюлманските тълпи, които едва не убиха от фанатична ярост двамата Ботеви четници, оцеляли след толкова сражения, но позорно предадени. Пазарджиите си тръгнахме веднага след това в селата и  още същата вечер не само в Долен и в Сатовча, но и в цялата огромна Неврокопска кааза, се знаеше какаво се е случило в Неврокоп. Всички разбраха, че не са били янкесаджии, а комитите, Ботевите четници, пленили австрийския параход „Радецки“ на Дунава, разбили последващите ги потери“…

Коментирайте