Туристическо дружество “Момини двори” отбеляза 95 години от организираното туристическо движение в град Гоце Делчев.  Любопитни факти и снимки сподели с читателите на ХРОНИКА изследователят Николай Даутов.

 

Скоро след освобождението (в 1912 г.) на Неврокопския край от османско иго, стремежът за национално обединение въвежда България в Първата световна война. Последната е неуспешна, а резултатите от нея са окачествени, не без основание, като национална катастрофа.

Напук на житейските тегоби, в гр. Неврокоп, няколко младежи поставят началото на туристическото движение в района. Това са ученици от Неврокопската гимназия, които през 1920 г. провеждат първите излети в околностите на града. Ентусиазмът им бързо заразява десетки техни връстници. В следващите години младите туристи правят десетки излети до близки и по-далечни местности, посещават исторически забележителности, стъпват на много върхове в близките планини. Броят на преходите и излетите, по разбираеми причини, е най-голям в Пирин планина.

През 1922 г. гимназистите в града създават Ученическо туристическо дружество „Пирински езера“, а в 1924 г., отново младежи, образуват Неврокопско юношеско туристическо дружество „Пирин планина“. Второто става част от туристическото движение в страната и член на националния Юношеския туристически съюз (ЮТС). Така са положени основите на организирания туризъм в града.

Гр. Неврокоп 01.05.1931 г.екскурзия до Боровата горичка с. Борово-ученици от гимназията.

Младите туристи започват провеждането на преходи от 2-3 и повече дни. Поражда се необходимостта от построяване на хижа, която да им служи като база за походи към върховете. По тази причина в 1925 г. е образуван комитет, който да определи подходящо място, където да се построи хижа. Взема се решение такава да се изгради в местността Калѝнкова затòка – недалеч, на около 200 метра от мястото, където река Ретиже приема водите на потока, който отводнява Кременските (Джангалските) езера. А името ѝ да е „Попово езеро“.

От дистанцията на времето е трудно да се обясни защо е избрано точно това място!? Което е много далеч от Неврокоп, високо в Пирин (на 2045 м н.в.), на границата на землищата на селата Кремен и Обидим. Тогава тези села, административно, са в пределите на Неврокопска околия.

И наистина. Нищо случайно няма! Един от най-дейните сред туристите гимназисти е Иван Тотин. Той е първият домакин на туристическо дружество „Пирин планина“. Тотиният род е от с. Обидим. Клон на този род в Неврокоп е Пенковият род.

И още. По това време директор на Неврокопската гимназия е известният Иван Кюлев, родом от с. Обидим, ерудирана личност, която се ползва с голям авторитет сред гимназистите и гражданството. Турист, учител в близкото до Неврокоп с. Брезница, е Благой Москов, родом от с. Кремен. Същият е зет у Пенкови.

Работата по хижата започва през 1926 г. Тя върви твърде бавно и е съпроводена от множество пречки и проблеми. Постройката е твърде голяма и необходимата за нейното довършване сума не може да се осигури наведнъж. Тя се набира чрез най-различни дружествени инициативи. Средства и материали даряват и частни лица, както и Българското туристическо дружество. След 1945 г. пари за нея се отпускат и от Околийския физкултурен съвет и общинските ръководства в селата Кремен и Обидим. За съжаление хижата остава недовършена. След като неколкократно е разграбвана, в средата на миналия век тя е изоставена. Понастоящем личат само нейните основи.

Но нека се върнем назад във времето, за да проследим как се развива туристическото движение в Неврокоп?

Броят на туристите в града непрекъснато расте. Любителите на планината стават хора от всички възрасти и професии – учители и учителки, търговци, работници, занаятчии. Освен тогавашните граждани, в туристическото движение се включват и множество бежанци и жители на близките села, които се установяват в Неврокоп. Любители на планината са и държавни служители, родом от по-далечни краища на България, които професията е довела в града. С умножаване на техния брой назрява идеята за организационно обединяване на туристите гимназисти, членовете на ЮТС и по-възрастните им съмишленици. По тази причина през 1928 г. се създава общоградско туристическо дружество. Учредителното събрание се провежда в казиното на гр. Неврокоп. За пръв председател е избран гореспоменатия Иван Тотин. Взема се решение дружеството да носи името на един от най-красивите и емблематични пирински върхове – Мòмини двòри (2729 м). През следващата 2018 г. това дружество ще навърши 90 г. от основаването си.

Кой е връх Момини двори? Той се издига властно върху Полежанския рид, между циркусите Поповоезерен и Валявишки – на запад от Попово езеро. Гледан от север, изток и североизток има вид на страховит зъбер, по склоновете на който изпъкват една голяма и няколко по-малки, издадени на североизток склонови площадки (тераси) – останки от стар релеф (денудационна повърхнина). С тях местните хора обясняват името му.  Според предание край бреговете на Попово езеро се намирали Самодивските градини, където живяла сестрата на бог Перун – Перуника. Тук тя белила платната си и ги простирала по терасите на върха. По тази причина населението го нарекло Момини двори. Друго предание разказва, че в миналото най-голямата тераса е бил спасителен остров на избягалите от турците моми от селата Кремен и Брезница. Оттук и името Момини двори.

Куриозното в случая е, че през 20-те и 30-те години на XX век туристите (не тези от Неврокопско) пренасят върху този връх името на съседния нему – връх Джангàл, погрешно изписано като Дженгàл. Постепенно, с названията Бàнски Дженгàл (намира се на границата между землищата на с. Обѝдим и гр. Бàнско), Дженгал или Джангал, върхът започва да се отбелязва в официалните и туристически карти, а също и в повечето пътеводители и справочници. И понастоящем Момини двори или Момин двор го наричат само местните хора, жителите на селата Обидим, Кремен и Брезница. Както и някои планинари, запознати с тази любопитна подробност.

Изборът на име на дружеството не е произволен. Основна роля в избора отново има обидимско-кременското „лоби“, част от което е и първият председател – обидимецът Иван Тотин.

В средата на XX век неврокопските туристи все пак се сдобиват със своя хижа. Нейното строителство започва през 1960 г., в местността Попови ливади. На 5 юни 1964 г. тя е официално открита с голям туристически събор. По-късно (в 1969 г.) в града започва да функционира и туристическа спалня. През 2007 г., намиращата се недалеч от Парилската седловина (граница между планините Пирин и Славянка) бивша гранична застава, е предоставена за стопанисване от Туристическо дружество „Момини двори“ и превърната в хижа.

През годините туристическото движение в гр. Неврокоп и района бележи периоди на ръстове и спадове. Понякога се случва то почти да замре, за да възкръсне отново. Историята е засвидетелства стотици инициативи, в които участват хиляди туристи от няколко поколения. Във времето с най-голяма популярност се ползва пешеходният туризъм. В по-ново време започват да функционират и клубове по екстремни спортове, велотуризъм, планинарски песни, както и такива на ветераните. През 70-те и 80-те години на миналия век съществуват и множество секции на дружеството в местните предприятия и учреждения. В този период се работи и по маркирането на основните туристически пътеки в района. Част от туристите завършват и специализирани курсове за планински водачи. Необходимостта от такива се явява, след като немалка част от преходите по това време се отличават с голяма масовост. Групи от 50 и повече човека не са рядкост.

В най-ново време се наблюдава тенденция на голям спад по отношение на т.нар. масов туризъм. Днешните планинари по-често се самоорганизират и практикуват този спорт семейно, под формата на приятелски групи и компании или под егидата на неправителствени сдружения и огранизации. Особено радващо през последните години е формирането на клубове по туризъм в училищата. Понастоящем истински лидери сред тях са: Клуб „Пирински стражи“ при Трето ОУ „Братя Миладинови“гр. Гоце Делчев (Неврокоп) и Клуб „Млад планинар“с. Абланица. Те, превърнали планината в начин на живот, са примери за уважение и подражание.

 

Коментирайте