Петко Славейков, големият възрожденски писател и общественик, живее едновременно с две жени – съпругата Иринка и Катерина, неговата голяма и нещастна любов.

Триъгълникът на чувствата се завърта между 1864-1876 година, когато той е в Цариград. По това време вече е женен, а Катерина официално е домашна помощничка в турския му дом. Но всъщност това е само предлог, за да живее при него.

Интересното в тази история е, че всяка от жените знае за съперницата. И въпреки това Петко Славейков успява да запази брака си, и да задържи обичаната жена. За съжаление връзката му с Катерина завършва трагично. Тя загива, когато турците опожаряват Стара Загора. Това е поредната лична драма на големия писател. Известно е, че от млад хич не му върви в любовта. Той все се увлича по богатите дъщери на тревненските първенци. Въпреки силните чувства, които изпитва към най-личните моми в градчето – Радка, Аница, поп Димовата щерка, нито една от тях не скланя да се омъжи за него. Причината е, че те са от известни и богати родове, докато Петко е беден и сирак. Отхвърлените предложения дълбоко го нараняват. Точно в такъв момент на помощ се притича добрият му приятел поп Кою. Точно той го насочва към Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков, един от първите богаташи в града. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Иринка не се познава с Петко до сватбата им. Чувала го е да пее в черквата и го е виждала през прозореца, докато минавал покрай къщата им. Сърцето й трепкало при вида на напетия даскал с големи устни и весели очи, въпреки че добре знаела за задевките му с тревненските моми. Чорбаджи Иванчо Райков най-после скланя бедният Петко Славейков да вземе дъщеря му Иринка.

Двамата се венчават на 25 януари 1853 г. в църквата „Св. Архангел Михаил“. От тази забележителна дата са останали два факта. Булката се простудява по време на церемонията, а даскал Петко Славейков бил толкова беден, че взима чорапи назаем за тържеството.

Младите заживяват в къщата на чорбаджи Иванчо Райков. Още щом за пръв път влизат в гостната, в центъра й виждат люлка. Бащата на Иринка обяснява, че трябва да бъде готова, защото са се събрали да създават челяд. „Всичко е наред, имам си млада и хубава жена – пише Петко до поп Кою. – Живея в хубава къща. Само че къде ще пиша?“ Оказва се, че жена му въобще не се интересува от литературните му занимания. Вечер той се опитва да й чете току-що написаните си стихове и поеми, но тя гледа безучастно и му разказва делнични неща.

По това време Петко Славейков е подгонен от търновския владика Неофит, другите гръцки фанариоти и решава да замине за Цариград. Иринка остава в бащиния си дом и той тръгва сам за Турция. Точно това решение е първото голямо разочарование на поета. Той вече открито казва на поп Кою: „Женитбата ми беше голяма грешка.“ Установил се в Цариград, при него идва Катерина, красива и начетена жена, която е значително по-млада от съпругата му.

Той я наема за домашна помощница, но не толкова да чисти и се грижи за жилището му. Тя е племенница на Г. С. Раковски и едва ли къщната работа е нейната стихия. Просто Петко Славейков намира благовиден повод Катерина да остане да живее при него. Официално Петко е женен за Иринка, но истинската му жена, с която споделя творческите си трепети, е Катерина. Писателят изключително силно се привързва към младата и интелигентна жена и двамата са щастливи заедно.

Съпругата и децата на Петко Славейков

До съпругата достигат слуховете, че мъжът й живее в Цариград с друга жена. Въпреки това тя не поисква развод. Петко през година-две се връща в Трявна и след всяко идване Иринка ражда. Двамата имат осем деца, едно от които почива, и така изпълняват заръката на баща й за голяма челяд. Неговият живот в Цариград е тежък, безпаричен и изпълнен с лишения. Разкъсван между Трявна и Цариград, между Иринка и Катерина, между семейните си задължения и голямата си любов, Петко Славейков изкарва цели 12 години.

 

През 1876 г. той вече няма никакви пари и се принуждава да се върне в България. Как го е приела Иринка, сега никой не може да каже. Но двамата заживяват отново заедно, вероятно в името на децата и семейния мир. Семейството се мести в Стара Загора и не след дълго в града се появява и Катерина. Силните чувства към писателя я тласкат да върви по стъпките му. Двамата се срещат тайно. Но те нямат шанса да продължат да бъдат заедно. Катерина загива при опожаряването на Стара Загора. Тогава Петко е 49-годишен. Той продължава да живее с Иринка, но Катерина му липсва до края на дните му.

на снимката: Петко Славейков със сестра си Анастасия. Цариград, 1872–1874.

Източник: www.jenatadnes.com

Коментирайте