Разрушаването на незаконните ромски къщи в село Гърмен не може да се приравни на нечовешко отношение, нито е засегнало правата на личен живот и жилище на потърпевшите. Това е решил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и е отхвърлил оплакванията на жалбоподателите по делото „Айдарови и други срещу България“, съобщиха от Министерството на правосъдието.

Жалбите на двете фамилии пред съда в Страсбург са заради събарянето на незаконни постройки в ромския квартал „Кремиковци“ в Гърмен през 2015 г. До акцията по събаряне се стигна, след като още през 2011 г. ДНСК издаде заповеди за премахването им, тъй като земята там е общинска и земеделска.

След като ДНСК е издала заповеди за премахването на незаконните постройки, Стоян Айдаров обжалвал заповедта, но Административният съд в Благоевград отхвърлил жалбата и постановил, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план. Решението не е обжалвано, а другият жалбоподател Красимир Илиев изобщо не подал жалба до съда.

През 2013 г. ДНСК спира изпълнението на заповедите до решаването на проблема с пренастаняването на живущите в района, припомнят от правосъдното министерство. Две години по-късно бяха и сблъсъците между ромското население в квартала и други жители на Гърмен, като тогава ДНСК отправи покани до Айдаров и Илиев за доброволно изпълнение на заповедите за премахване, до което обаче не се стигна.

Накрая ДНСК ангажира фирма за събаряне на постройките между 13 и 24 юли 2015 г. Тогава Айдаров и Илиев оспориха действията по изпълнението на заповедите с мотив, че постройките представляват техни единствени жилища и че разрушаването им ще засегне по непропорционален начин правото им на зачитане на личния живот и жилище. Съдът отхвърли жалбите и на 7 септември жилището на семейство Айдарови беше разрушено, а това на Илиева още е там, като разрушаването е отлагано неколкократно.

Пред съда в Страсбург жалбоподателите твърдят, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Те казват още, че мерките срещу тях са били дискриминационни и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

Съдът обаче е отхвърлил всички оплаквания като недопустими, а за Айдаров казва, че оплакването е и просрочено.

По отношение на обжалването на заповедите за премахване, съдът отбелязва, че при всички положения то би било неуспешно, защото в множество сходни случаи съдилищата в България са установявали, че незаконни постройки не подлежат на узаконяване, а се премахват. За обжалването на действията по изпълнение на заповедите за събаряне, ЕСОЧ посочва, че административните съдилища в България започват да създават практика, в която изследват пропорционалността на мерки по изпълнение в подобни ситуации едва след 2015 г., тоест към момента на събитията жалбите срещу изпълнението са били обречени на неуспех. Затова съдът приема, че жалбоподателите е следвало да подадат жалбата си още през 2011 г. и я отхвърля като просрочена.

Според съда разрушаването на постройките не може да се приравни на нечовешко отношение, тъй като властите многократно са отлагали изпълнението, като са признавали сериозните последствия, до които би довело.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *