Какъв е реалният брой на нарушенията, свързани с получаване на социални помощи в България? Как и защо размерът на злоупотребите добива митични размери в общественото съзнание? На тези въпроси се опитва да даде отговор едно проучване.
Сдружение „Колектив за обществени интервенции“ и сдружение „Солидарна България“ са силно обезпокоени от продължаващото задълбочаване на негативните обществени настроения и оценки за социалната система в България. През 2016 г. те публикува обзор на политиката за социално подпомагане под заглавието „Бедни срещу бедни: Кой печели от противопоставянето на едни нуждаещи се срещу други и може ли да се живее от социални помощи в България?“. Основната им цел беше развенчаване на наложените митове в областта не само на социалните помощи, но и на осигурителната система.
Две години по-късно със загриженост същите сдружения констатират, че негативните тенденции продължават. И докато Европейската комисия препоръчва разширяване на обхвата и размера на социалното подпомагане в България, министри, работодатели и анализатори продължават да повтарят, че социалните помощи следва да се ограничат поради масовите злоупотреби. Заедно с новото изследване са представени и резултатите от анкета на общественото мнение, според които 86,5% от интервюираните заявяват, че социалната система в България е несправедлива – било поради факта, че подпомагането не е достатъчно, било поради извършвани злоупотреби. Това е тежко обвинение към управляващите, които с твърдения за масово неправомерно отпуснато подпомагане и инвалидни пенсии оправдават ежегодните социални орязвания. Кого всъщност държат отговорни представителите на властта? Нали те са тези, които трябва да контролират законността? Управляващите през последните няколко мандата се опитват да ни убедят, че дребни социално слаби хитреци успяват да измамят десетки държавни институции, анализатори и контрольори, за да получат 49,50 лв. социална помощ!
Ето какво още е установено в проучването:
Реалният дял на „фалшивите“, доколкото изобщо може да се говори за фалшиви, пенсии за седемгодишен период (2010-2016) е 0,52%. Делът на регистрираните злоупотреби със социални помощи в България е нищожен. В зависимост от вида на помощта и периода, за който се отнася, се колебае между 0,04% до 1,18%, като горната граница е завишена.
Същевременно работодатели препятстват изработването на механизъм за минимална работна заплата, тъй като отказват да отчетат, че със заплатата си работникът следва да издържа и семейството си. Аргументът гласи: „Циганите имат по 13 деца, ние не сме длъжни да им ги гледаме!“ Разбира се, тук изниква въпросът защо сочат едва 0,07% от всички икономически активни семейства с повече от шест деца като причина за отказа да приемат международни стандарти за трудовите възнаграждения?
Защото с любезното съдействие на кандидати за власт от началото на прехода в общественото съзнание беше изградена представата за богата социална система, която ражда и отглежда паразити. Социалната и осигурителната системи бяха основно реформирани в края на 90-те години и началото на ХХI век, под ръководството на МВФ и Световната банка. Оттогава детски надбавки не получават всички деца, а само тези от по-бедни семейства! Много български семейства не получават помощи за отглеждане на деца, защото доходът им е с няколко стотинки над максималния. Това води до неудовлетворение и масови настроения срещу социалната система и най-нуждаещите се.
Настоящото правителство ни обеща да се бори с фалшивите инвалидни пенсии. 6000 хора с увреждания блокираха площада пред Министерски съвет на 11 април 2018 г. Днес, два месеца по-късно, управляващите отново се опитват да прокарат „реформата“, срещу която протестираха хиляди.
Министерството на труда и социалната политика обеща да се бори със социалните паразити и професионалните безработни. Бюджетът за обезщетения за безработица за 2018 г. е с 79 млн. лв. по-нисък от предходния. Същевременно 300 млн. лв. от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се отпускат към работодатели за квалификация и преквалификация на безработните за борба с безработицата.
За да работят богатите, трябва да им дадем повече пари, да правим данъчни и други отстъпки. За да работят бедните, трябва да ги оставим без средства. За едните стимули, за другите санкции!
Високото недоволство от осигурителната система, поради орязване на обезщетения за безработица, майчинство и пр. демотивират хората да се осигуряват. Твърденията за масови злоупотреби със социални помощи водят до укриване на доходи, защото платените данъци се прахосват за „социални паразити“.
Българските правителства са тези, които носят най-голямата вина за високия дял сива икономика. Десетки милиарди левове не влизат в държавната хазна. За големият размер на сивата икономика допринасят и фалшивите управленски новини за масови злоупотреби със социалните системи.
