Нощта, когато Христос се родил, била много студена. Пещерата била студена и Дева Мария не знаела какво да прави. Тогава Йосиф се сетил да запали огън, за да ги стопли малко, но не могъл да намери никъде дърва…

Излязъл от пещерата, разходил се, но нищо. Върнал се вътре, взел малко слама от яслите и запалил огън. Щом ги видяла Дева Мария се разплакала и казала винаги да са златни…

Но след известно време сламките изгорели. Пещерата отново замръзнала. Йосиф излязъл отново и краката му се оплели в сух клон. Бил розмарин. Йосиф го запалил и Дева Мария пожелала да ухае и да украси образите на светците. Огънят продължил известно време, но студът се засилил…

Тогава Йосиф чул гласове от вътрешността от торбата си, които му казали: Йосиф, иди при майка ни при маслиновото дърво, над пещерата, и й кажи, че Христос е в опасност. Тя ще бъде много разстроена, че сме знаели и не сме й казали. В торбата имало шепа маслини, които бил запазил заедно с малко хляб за крайна нужда…

Йосиф отишъл при маслиновото дърво и то започнал да чупи парчета от стария ствол и да ги бута към входа на пещерата. Огънят горял цяла нощ и топлината се разливала около новородения Христос…

На сутринта дървото не било нищо друго освен пън с корени. Дева Мария, като го видяла, заплакала, навела се, погалила го и казала: „Моето пожелание е никога да не изсъхваш. Нека твоето масло храни и просветлява хората…“

До вечерта маслината отново станала толкова голяма, колкото била преди. Оттогава маслиновото дърво не умира. Изсъхва, но от корените му израства отново.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *