На 12 февруари 1935 г. е роден Костадин Гугов -„най-яркият представител на македонската народна песен”.

В репертоара му са емблематични песни като „Море сокол пие вода на Вардарот”, „Биляна платно белеше” „Снощи си минах, поминах”, ”Неделя дойде”… и стотици други, които народът ни обича и слуша.
Роден е през 1935-та, в семейство на македонски бежанци от Кукушко. Внук на музикант от гвардейския оркестър, той приживе си спомня, че в дома им винаги се е пеело…
„Имах щастието да израсна с песните на майка ми Йова Тръпкова, споделя преди години Костадин Гугов, тя пееше навсякъде, носеше радост в къщи, а аз запаметявах песен след песен…” Учител му е и родственикът Вангел Трайков, който го съветва да пее леко, без напрежение. Дава му още песни, сред които са:
„Кажи, кажи стара ле бабо” и „Дремка ми се дреме”. По-късно репертоарът му се оформя с песни от цялата етнографска област Македония – Егейска, Вардарска и Пиринска.
През 50-те години на миналия век акордеонистът Стефан Демирев открива завладяващия глас на Костадин Гугов и 18-годишният младеж стъпва на сцената.
В състава на група към концертна дирекция обикаля страната и изнася концерти у нас и в чужбина с най-добрите за времето певци и инструменталисти Борис Карлов, Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Борис Машалов… От редакция „Народна музика” на БНР го канят за записи. По-късно голяма част от песните му са съхранена на плочи в „Балкантон” и в телевизионни филми. Негови песни съдържа двойния албум „Вечните песни на България”. През 1999 г. е издаден соловия му албум с македонски хитове. Вълнуваща част от него са песните с историческа тематика, които изобилстват в репертоара на Гугов. Въздействието му на сцената се дължеше на непринуденото изпълнение, с което поднасяше шеговитите си песни като „Зайко кукурайко”, „Ме сакая” и други.
В българската музикална памет Костадин Гугов ще остане с дарения му от Бога талант, с превъзходното си чувство за хумор, феноменална памет, уникален репертоар и неповторимо сценично присъствие.
„За мен народната песен е радост и утеха! Тя запази младостта на душата ми.
Един без друг не можем да живеем!” – казва приживе певецът.
Носител е на много награди, сред които „Нестинарка” за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас. Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София…“
Източник:Интернет
И една от любимите песни на всеки българин „Море, пиле, сокол пиле“, в изпълнение на Костадин Гугов

