В спомените си една обичана учителка прави удивителен анализ на народопсихологията на неврокопчани

“… Когато пристигнах за първи път в Неврокоп и се запознах с колегите си, ми направи голямо впечатление, че градът не е така „див”, както мнозина предполагаха и както баща ми го описваше, напротив – имаше много образовани хора. Понеже този край се смяташе за особено подходящ „ за заточение и наказание”, тук се бяха събрали много „неудобни на властта” учители, лекари, юристи, архитекти, филолози, музиканти и други специалисти, които всъщност бяха прекрасни хора и колеги и работеха с една истинска възрожденска всеотдайност… „
„… От някои родове тук аз вече познавам няколко поколения и всяко – с трагична съдба! Най-възрастните ми познати тук буквално на всеки десет години са губили всичко – дом, роднини, близки, пари, имоти! Всичко! Започват от нулата, съвземат се малко и пак – кланета, пожари, пак кървави сълзи – 1903, 1913, 1924, 1934 година (когато „подгониха македонците” и много хора пострадаха без никаква вина, а само защото са родени там или са потомци на българи от Македония), после в периода 1944 – 50 г. – изселвания, лагери… Каква орисия! Но кое е удивителното? Защо тези хора заслужават възхищение и преклонение? Защото въпреки такива, не само най-жестоки, но и многократни удари на съдбата, тези хора са съхранили най-ценните човешки добродетели и пак така са възпитали и децата си!
Разбира се, същото може да се каже и за всички стотици, хиляди бежанци, потърсили спасение в България от Тракия, Македония, Гърция, Армения, от къде ли не. Но понеже аз вече петдесет години живея с бежанците тук, затова и говоря специално за тях!
Аз съм признателна на съдбата си, че ме срещна с тези чудесни хора и че можах да заслужа уважението им!… „
Това са откъси от спомените на една от най-обичаните учителки в някогашната гимназия в Неврокоп – Спаса Фурнаджиева, записани от дъщеря й Карамфилка Даскалова. Книгата излезе от печат съвсем наскоро и се чете с удивителна лекота. Някогашната математичка, на името на която в града ни има и улица, е имала и талант на писател. Заедно с личната съдба на младата учителка, последвала любовта си в тази част на България, спомените й са своебразен и удивително точен анализ на народопсихологията на хората от стария Неврокоп.