Интервю с адвокат Силвия Младенова Бостанджиева, адвокат към Софийска адвокатска колегия, относно промените в Наказателния кодекс и криминализиране на деянието за укриване на осигуровки
Адвокат Бостанджиева, какви са промените в Наказателния кодекс, свързани с укриването на осигуровки от страна на работодателите. Тези промени в сила ли са?
Идеята за криминализиране на укриването на осигуровки се коментираше често през последните години. Тази тема винаги се свързва с мерките за ограничаване на сивата икономика и дефицита в бюджета. С Държавен вестник, бр.107/24.12.14 г. беше приет нов чл.255б от Наказателния кодекс (НК), който влезе в сила от 01 Януари 2015 г. Със същия текст от закона се криминализира укриването на задължителните осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване. Промените касаят основно работодателите и самоосигураващите се лица. С тези промени не се предвиждат наказания за работниците и служителите, по отношение на които работодателите са укрили осигуровки.
С новите промени се криминализаха следните деяния:
1) Обявяване на осигурителен доход, който е по-малък от реалната заплата на работника/ служителя. Обявяване на работно време /например 4 часа/, вместо реално отработваното от работника/служителя работно време.
Това са най-често срещаните форми на укриване на осигуровки. Често и самите работници/служители желаят ОФИЦИАЛНО да бъдат осигурявани по някой от горните случаи с цел получаването на по-високи НЕТНИ трудови възнаграждения.
2) Неподаване на задължителна декларация: Тази хипотеза третира подаването на задължителните декларации – Образец 1 и декларация Образец 6, които осигурителите/самоосигуряващите се лица са задължени да подават по реда и в сроковете по чл.5, ал.4 от КСО, във връзка с Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица.
За това нарушение и до сега имаше предвидено наказание в чл.355 от КСО под формата на глоба в размер не по-малък от 500.00 лв. при първо нарушение.
3) Потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация: По този текст най-често става въпрос за подаване на неверни данни в годишни данъчни декларации и декларация Образец 6. Тук също от органите на НАП може да се приложи чл.124а от ДОПК.
4) Съзнателно и целенасочено съставяне или използване на документ с невярно съдържание пред органите на НАП.
5) Укриването или унищожаването на счетоводни документи, в т.ч. ведомости за заплати.
Какви са предвидените наказания?
Предвижда се укриването на осигуровки в големи размери (над 3000 лева) да се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 2000 лв., а при укриване в особено големи размери (над 12 000 лева), наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на работодателя.
Предвидено е по-тежко наказание при участие на одитор или орган по приходите. Смекчаване на отговорността е предвидена, ако до приключване събирането на доказателства пред първоинстанционния съд подсъдимият внесе действително дължимите осигурителни вноски заедно с лихвите.
Важно е да се подчертае, че работникът, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително когато действията са извършени след негова инициатива и дори сътрудничество. В тази насока работодателите изразяват сериозни възражения и настояват за наказания на работниците/служителите.
Как и от кого се установява укриването на осигуровки?
Установяването на това деяние се извършва най-често чрез съвместни проверки от органите на НАП и от служители на Инспекциите по труда. В повечето случаи е нужно съдействието на самите работници, за да се установи по категоричен начин фактът на укриване. Установяването може да стане с всички допустими доказателствени средства.
Какви са наказанията за укриване на друг вид данъци от работодателите?
В чл. 255 от НК са уредени подобни на чл.255б от НК хипотези на укриване на данъци. Предвидените наказания за укриване на данъци са лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди лева. Завишава се наказанието, ако деянието е извършено с помощта на служители на Агенция Митници, или служители на НАП, или регистриран одитор. Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Едно интервю на Галена Велева в съвместната рубрика на вестник Хроника със Сдружението на предприемачите в регион Гоце Делчев. Адв. Силвия Бостанджиева е основател и мениджър на консултантска компания Бос консулт ООД, състояща се от юристи, счетоводители и други експерти, специализирани в обслужване на корпоративни клиенти от различни браншове.