От около месец хирургът д-р Владимир Андонов приема след предварително записване на час, пациенти в немската клиника вГоце Делчев. „Това е моят град, роден съм тук, учил съм тук, завършил съм тук, мои съученици са д-р Любка Байракова, д-р Янев, д-р Петьо Ангелинин” – така представя себе си 44 –годишният лекар. В кариерата му са болница Токуда, клиника поонкохирургия в Нюкасъл – Англия, в момента е на работа в клиниката по хирургия в София мед.
Д-р Андонов, след като сте неврокопчанин, имате ли наблюдения колко често се среща онкозаболяванията в района, защото много от хората тук предполагат, че бумът на раковите диагнози е свързан с някогашната агрозащита на тютюна, която ставаше чрез пръскане с препарати от въздуха?
Аз нямам наблюдения, дали има някакво повишение на онкозаболяванията и специално на рака на гърдата и дали това е свързано с препаратите, с които някога са пръскали тютюна. Според мен, причината за бума на тези заболявания са много по-големите диагностични възможности, които съществуват и по-голямата отговорност на хората да се самонаблюдават, да търсят лекарска помощ, за разлика от преди 20-тина години. Смятам, че няма такава зависимост. Може би при други заболявания – да. Да кажем заболявания на черния дроб, гастроентестиналния тракт, на белия дроб, дори. Специално за рак на гърдата не мисля, че това е причината. Може да се говори, да се предполага, но нищо не е доказано.
Хирургичната намеса ли е единствения начин за лечение при рак на гърдата, което особено притеснява жените?
Подходът при лечение на това заболяване е комплексен. Включва медикаментозно лечение, хормонална терапия, хирургично лечение и напоследък – най-иновативното лечение с херцептин. Преди около 30 години лечението е включвало много агресивна хирургична методика. Освен отстраняване на цялата гърда, е отстраняван целия гръден мускул, стигало се е до гръдната стена, отварял се е гръдния кош, отстранявали са лимфните възли, дори ребрата, след което се е преминавало до махане на матката и яйчниците. Сега вече не е така. Съществува много съвременна терапия. Но хирургичното лечение е една основна част при рак на гърдата. Просто в алгоритъма, който се прилага не е задължително първо да е хирургичното лечение след това химиотерапията и хормонотерапията, или лъчелечението. В зависимост от стадия може най-напред да се приложи химиотерапията, лъчетерапия и след това – хирургична намеса. Но тя е неизменна част от лечението. Няма как да се избегне. Така или иначе, туморът трябва да бъде премахнат.
Болните с такава диагноза нямат ли алтернатива?
Напротив, алтернативата им е хирургично и комплексно лечение. Ако се остави, ракът не може да бъде спрян. Това е системно заболяване и колкото повече се изчаква, толкова изходът е лош.
Можем ли да се предпазим от заболяването, въпреки фамилен или генетичен риск?
Можем. И именно с превантивната медицина, с профилактиката. Колкото до генетичния риск, има си методи, които изчисляват процента на вероятност за един пациент да се разболее някога, в в някакъв определен период от време, от рак на гърдата. Тази методика е изключително скъпа, в момента в България се прилага, но не масово. Истината е, че предпазването от рака на гърдата за пациенти, които знаят, че имат роднини по права линия, които са боледували или са починали от рак на гърдата, трябва да имат винаги едно на ум. Изходът е следният – един път годишно да си правят профилактична мамография или ехомамография и самите те да се преглеждат редовно. Туморът да се диагностицира в ранен стадий, това означава лечение на 100 % и преживяемостта е много голяма. Това е възможно в първи, дори във втори стадий на болестта. Затова казвам, че е много важно самонаблюдението на самите пациенти и тяхната здравна култура.
Бихте ли препоръчали превантивна мастектомия, това което предприе Анджелина Джоли?
Анджелина Джоли може да си го позволи, защото има около нея куп пластични хирурзи, които ще направят всичко възможно да изглежда така, както е изглеждала и преди мастектомията. Не мисля, че това е общо приложимо. Ние не можем да да си отстраним всички органи с превантивна цел. Не можем да си отстраним гърдите, защото можем да се разболеем от рак на гърдата. Не можем да си отстраним дебелото черво, черния дроб, жлъчния мехур или каквото и да е друго, пак поради същата причина. Това граничи с мания, която според мен е напълно излишна.
Защо хората се притесняват да говорят за заболяването си и често се опитват да скрият проблема?
Онкологичните заболявания са хронични, които протичат в доста дълъг период от време и поставят пациентите и близките им на много голямо изпитание не само във връзка със самото заболяване, а и по отношението на околните към тях. Колкото е по-малък градът или общността, толкова повече плъзват слухове. Когато околните знаят, че някой е болен от рак на гърдата го отписват. Такива хора ги определят и виждат едва ли не като тръгнали към оня свят, което не е така. Това заболяване може да се лекува и се лекува. Тези пациенти са абсолютно активни във всяко едно отношение, както в обществото, така и в семейството, и в никакъв случай не трябва да се възприемат като обречени. Колкото повече пациентът се възприема като болен, той наистина може да се разболее. Те са като нас и самите трябва да се възприемат като такива.
Защо превенцията все още не е мода в България?
Не бих казал точно „мода”. Това е необходимост. За да има такава превенция в България, тя е свързана с доста финансови средства, с активно участие на държавата в този процес. За съжаление това у нас е оставено на заден план, въпреки че една превенция на рака на гърдата, например, може да спести много средства за химиотерапия и лъчетерапия на болните. Когато туморът се хване в ранен стадий, няма нужда от химиотерапия, лъчелечение или хормонална терапия. Една химиотерапия е адски скъпа. Явно ние сме богата държава, за да можем да си позволим това. Докато с една превенция на рака, ако пациентът се хване в първи стадий, той се излекува на 100 %. Този човек остава активен в обществото и ще работи до пенсия. Той ще е полезен и за семейството си и няма да се налага с него да се ангажират социални институции. В момента работим с мои колеги по една програма на ЕС „Спри и се прегледай”, която е свързана със скрининг на рак на гърдата, на дебелото черво и шийката на матката. Това са поредица от изследвания. Специално за рак на гърдата те включват преглед и мамография, които са напълно безплатни, като хората се избират на абсолютно случаен принцип, в зависимост от възрастта им. Това е първата в България скрингова програма за тези три онкологични заболявания. И тя върви вече шести месец.
Как бихте коментирали разпространеното мнение, че ракът е лесно лечимо заболяване, но фармацевтичният бизнес няма интерес от това?
Първо не мисля, че ракът на гърдата е лесно лечим. Както казах, то е комплексно заболяване, свързано е с хирургична интервенция, химиотерапия, лъчетерапия, хормонално лечение. Понякога това лечение продължава с години. Фармацевтичният бизнес подпомага това. От около 7-8 години има голям пробив във фармацевтичната промишленост, свързан с изобретяването на херцептина за пациентите, които са HER2 положителни, което дава огромен тласък в лечението на рака на гърдата. Туморният растежен фактор се подтиска с помощта на този медикамент. Действително скъпо е лечението. То в момента се поема от държавата. Пациентите не заплащат за лечението с херцептин, не съм чувал да има такъв проблем, поне сред моите пациенти. Разбира се, те се отсяват, правят се допълнителни изследвания, за да се докаже, че са HER2 позитивни и тогава се включват в такова лечение. Аз лично не мисля, че фармацевтичният бизнес има сметка от това да не се лекува рака.
Лимон, сода бикарбонат или така рекламираните екзотични гъби лекуват ли рак?
Не. Поне аз не знам някой да се е излекувал с лимон, сода бикарбонат или каквито и да е гъби. Не бих ги препоръчал на мои пациенти. Може би те няма да им навредят, предполагам, че са полезни и повишават имунния статус, че ги карат да се чувстват по-добре, дори и като плацебо ефект. Нямам нищо против да се използват, но първо е стандартното лечение, което се прилага в цял свят и ние се движим по него.