1944 – септември – 2014
Какво се промени…?

Въпросът е зададен от националната телевизия и търси отговор от зрителите си до 6 септември да споделят – какво…?
Явно телевизията поставя на дневен ред дребни въпросчета – за 25 години какво се промени. Вместо поменатия въпрос по-редно щеше да бъде на дневен ред да постави 1333 години Българска държава, 1000 години Самуилова Беласица, 100 години от началото на Първата световна война, 70 години от победата над фашизма у нас и в света.
През последните 25 години цялата обществена енергия е насочена към безумно отричане на историческото ни минало, в изопачаването му в движението във времето без компас. Видимо приетият модел е грешен, заменя човешките взаимоотношения с омраза, злоба и ненавист.
Възрастен човек съм. Живях в три епохи, видях два прехода. Вторият преход безумно е безумно разрушителен. Същият продължи 25 години.
От началото до края на войната участвах в похода към Берлин, награждаван съм с орден за храброст. Воювах срещу световни и родни фашисти.
Как така родни? – Кои са те?
С легионерите и бранниците съм водил словесна война още преди войната и по време на войната продължих.
Къде и как се изявяваха?
При Куманово и Пчиня създаваха паника на бойната линия. С повод и без повод се провикваха – идват! Бягайте! Те повеждаха малодушните назад, за да получат куршуми от немски шмайзери в тила. Доблестните посрещаха смъртта с куршуми в челата, малодушните – обратно – куршум в тила.
Пак там при Куманово и Пчиня летецът бай Петко излиташе от вражески бази с къртечен огън, обстрелваше окопи и коневръзи, избиваше хора и коне. Един от многото убити бе Петър Ламбрев, а от конете – кон Казак и кобила Клетка.
Пак там, над нас, нощем със самолет кръжеше Иван Михайлов и ръсеше листовки, зовеше ни да напуснем окопите, да се приберем по домовете, да не мрем за чужди интереси.
Воювахме срещу световния и наш фашизъм и победихме. Освободихме Куманово, Пчиня, Скопие… Победихме, помислихме за Белгия, за Будапеща, за Берлин.
Когато мислехме да продължим похода към Берлин, легионерите и бранниците не мирясваха. Те зовяха „Обратно, назад към…”.
През тъмна ноемврийска нощ на 1944 година дезертьори от 15-20 души напуснаха полка. Поеха път обратен. Осъмнаха на „Църна трава” при границата ни със Сърбия. Посрещат ги граничарите на Сърбия със заповед: „Стойте, че пуцаме!”
Георги Кирчев – легионерът води бандата от малодушници напред, без да се подчинява на граничарите. Началникът на граничната застава стреля по водача. Същият пада с куршум пронизан в тила.
В начало на промените преди 25 години в гр. Гоце Делчев антифашистките паметници изчезват. На тяхно място строят нови. В новия паметник е записано името на Георги Кирчев сред имената на геройски загиналите в името на Родината край буйните води на Вардара.
Радетелите за промяна обявиха името на Иван Михайлов като родолюбец от висша класа, а на други, що погребаха Отечествения фронт и Народната ни Република България – всичките са записани в тефтера на „Репресираните”. Всички те получават привилегиите на антифашистите.
Днес срамежливо се мълви за наличието на втора република в България. Република, която реабилитира сина на монарха – Симеон Сакскобурготски, възвърна дворците, горите и славата му.
Мълчаливо втората република заема мястото на първата, която е утвърдена с референдум. За Народна Република България гласуваха над 90% от населението, а за втората…?
Тя се надява на грижовно изплетената мрежа от наркотрафик в учебните заведения и сокаците. Тя, втората република, старателно замени военните паради с гей-парадите, красотата – с порнографията, родното слово – с чуждото.
Тъмни сили властват във втората република. Навсякъде… нужен ни е ред в имението ни. Нека да почетем, да отдадем синовна почит на Аспарухова България, на Самуилова, на опълченците при Шипка, Одрин, при Струмица, Вардар и Пчиня и да се подготвим за посрещане славата от Дравската епопея.
Ще дойде ред да почетем или да прокълнем 25-годишните промени, които прокудиха над милион млади синове и дъщери от Родината, наследиха исторически нихилизъм.
Вчера прочетох във вестник „Квантов преход” цитирам „… историята е нотариален акт за собственост не само върху общия ни дом – хилядолетното българско землище, но и върху духовните и материални постижения…”. В този смисъл трябва да поднесем на потомството историческата истина, такава, каквато е в нотариалния акт – чиста, неизопачена, неосквернена.
Постарах се да откликна на националната телевизия – какво се промени?

 

01.09.2014 г. Редовете от страничките подредих аз,
дядо Борис Гърнев от дом Илинден
в с. Бойково, Пловдивско

(снимка: inews.bg)103

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *