Утре в град Гоце Делчев започват летните занимания в клуб Магис. Неговата създателка Деси Ламбина разказва как и защо този детски клуб събира децата през лятото.

„Когато преподавах английски благотворително едно лято, една мила дама ми каза, че детето ѝ толкова много е научило и така му харесало, затова ще гледат да го запишат на по-сериозни уроци. Тоест, на уроци, където ще пише по 5 реда думички, ще има истински учебници и домашни… Макар да не може да свърже 5 изречения след година, това са “сериозните” уроци. А щом се забавлява и му е приятно да учи, то е несериозно. А моите уроци минаваха на пода, в песни, танци и игри. Децата ставаха рано през лятото, за да идват, макар никой да не ги караше.Започнах да си отговарям на въпросите защо децата бягат от училище и защо не им се учи. Първо, от първи клас им лепваме етикет “отличник” или “двойкаджия”. После буквално ги зариваме от домашни, уроци и толкова излишна детайлна информация по всички предмети, която никой на света не е запомнил, нито използвал като възрастен. Уроците са непрактични, скучни, статични, тъкмо като през Викторианската епоха и абсолютно нищо не се е променило за 200г. Родителите са изнервени, че не могат да накарат децата да учат, учителите са изнервени, че стоят до тъмно да проверятват домашни всеки ден… И двете страни искат най-доброто за децата, а не знаят как да им помогнат и да излязат от порочния кръг.Но как ще научат, ако не седят по цял следобед да четат уроци и да пишат домашни? Няма ли да изостанат? Ами оценките? Тапията? ТАПИЯТА!!! Сега поне имам възможност за сравнение, защото децата ми бяха и в английско училище, и в българско. Докато в Англия четяха книги поне по един час на ден, цяла година в България не отвориха поне една. Нямаха време…Големият ми син (12г) има сребърни медали от международни олимпиади по математика, стана шампион на България по английски правопис, беше в топ 180 от 6500 деца, които кандидатстваха за граматическа гимназия в Лондон, а миналата седмица го наградиха от университета Оксфорд за най-креативен превод от испански в целия Лондон! Учителите му по езици казват, че е най-брилянтният лингвист, който са срещали… Без да пише домашни и да учи следобед! Тогава как успява? Успява, защото се забавлява в часовете! Защото “уроците” са по-скоро дебати, игри или практически приложими умения. И точно това искам да направя достъпно за децата в родния ми град. Децата искат да учат, но го правят докато се движат, шумят и цапат!

By hronika

One thought on “Децата искат да учат, но го правят докато се движат, шумят и цапат”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *