Днес, на третия ден след Рождество почитаме Свети Стефан. Свети Стефан е обявен за пръв мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. Според преданието, Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им, както и Венцислав, Стамен, Станимир, Станислав, Цанко, Стоян, Стоичко
. Единствената в света желязна църква, българската в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
Убийството с камъни на Свети Стефан – картина на Рембранд (1625 г.)
Един от основните обичаи, свързани със Стефановден, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба.
Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.
Според народните вярвания на този ден се „затваря кръгът“ на старата година. Традиционно на Стефанов ден фамилията се събира около трапезата, която е отрупана с месни ястия. Задължително на нея трябва да присъства свинско с кисело зеле, месни зелеви сарми и баница с месо. На софрата присъства още прясно изпечен обреден хляб. В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.
По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.
На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.