Из пътеписа на д-р Димитър Фидошев от гр. Гоце Делчев
Света Гора Атонска винаги е била за нас българите един духовен магнит. Обикновено свързваме Атон с Българския Зографски манастир и до някъде със Сръбския Хилендар – заради скромния монах Пайсий, чиято „История Славянобългарска” от 1762 г. даде началото на това, което всички знаем като Българско Национално Възраждане.
За Света гора – Атон, е написано доста, особено след събитията от 10 ноември 1989 г. След тази дата, почти всички български държавници, партийни ръководители, хора на изкуството и културата, бизнесмени и по-малко обикновени граждани, наричани мирияни, започнаха да посещават Светата обител. Те тръгват към Света гора най-често от туристическо любопитство, примесено с различни дози патриотизъм и изследователски интерес. От година на година се увеличават истинските поклонници – хора, за които пътуването до Света гора не е плод на развлечение, а на вътрешна необходимост, на дълго зрял копнеж към нещо свято и възвишено. Когато се завръщат от там, те се чувствуват видимо променени и най-важно посветени, че в този земен свят все пак стои някакъв върховен, непроницаем за човеците Ред, създаден от Бог, Алах, Буда от Всевишния!
Тръгнахме група от четирима приятели от гр. Гоце Делчев на 18.05.2014 г. в 04:30 ч. сутринта. През КПП Илинден, влезнахме в Република Гърция. Пресякохме Просочани и излезнахме на главния път за Серес. След това завихме на ляво за Аспровалта, през Ставрос в 08:00 ч. бяхме в Урануполи. Колата се оставя на паркинг и с багажа се насочихме към пристанището. Предварително от България си купихме като подаръци по един спален комплект, две кутии българско саламурено сирене, големи хавлиени кърпи за иконите и суха постна храна за един ден. Първо с личните карти се отива в бюрото на Света гора, където на компютър се проверява дали ни са издадени визи и ако има такива срещу 25 евро, се получават. Те са за четири дни. Дават и правилник, който трябва да се спазва през тези дни. С визата се отива да се закупи билет за ферибота, от където се насочваме към митницата и кея, а там е истинско стълкновение от поклонници, монаси и няколко товарни коли. Забелязваме и два български камиона от Пловдив и Сливен, натоварени със строителни материали за Зограф. Много е важно в групата да има знаещ гръцки език. Много е на мода руският език, защото руснаците са най-многобройните поклонници. Имат редовна авиолиния Москва – Солун и от там с автобус се предвижват до градчето Урануполи. Най-после влизаме и се настаняваме на най-горната палуба във ферибота и в 09:45 ч. потегляме към Света гора. Гледката от палубата е вълшебна, още повече, че бризът гали приятно лицето. Над нас летят ято гларуси и много пътници им подават с ръка хляб. Чува се всякаква реч на различни езици и който знае някои от тях може да започне разговор. Най-шумни са гърците и руснаците. Плаваме на около 1.5 км. от брега. Започват да се виждат манастирски сгради, кули и кубета на църкви. Фериботът спира на няколко пристана, за да слезнат поклонници, монаси, товарни коли, съотвено и да се качат. Най-после пристигаме и слизаме на Зографското пристанище – т.н. Арсаната. То се състои от стара полу-разрушена кула, издигната през 1517 г. от влашкия войвода Йоан Богдан, църквата „Свети Никола” и няколко сгради за гости и рибари, също в окаяно състояние. Явно не достигат средства и сили за ремонти. Наблизо се виждат лозя, лимонови, портокалови градини и много маслинови дървета. Заедно с нас слязоха още трима българи: проф. Мутафчиев – бивш декан на стоматологичния факултет в София, сина му и доц. Захариев от същия факултет. Два товарни камиона след маневри излизат от ферибота и по калдаръмения път тръгват към Зограф. Нас ни взе товарен джип, каран от монах. Зографският Български манастир, наричан „Свети Георги Зографски” или просто Зограф е един от малкото Светогорски манастири, разположен във вътрешността на полуострова. Повечето се намират по крайбрежието. Пътят върви нагоре край лъкатушещо дере, между вечно зелена гора от пърнар, маслини, кипариси, смокини и др. южни дървета. Сред тази омайна зеленина между стръмни върхове и хълмове се белее грамадната сграда на Зограф. Пътят е около 2 км., постлан целия с калдаръм. Затова ако се ходи пеша трябват подходящо облекло, обувки и по-малко багаж. Спираме пред северната стена на малко площадче с веранда. След това през манастирската врата влизаме в двора на манастира. Над входа на масивната порта от двете страни се белеят два лъва, символ на българската държавност и мощ, с кръст отгоре. Веднага ни поема монах – Привратник, проверява документите ни, записва какви подаръци носим и ни насочва към друг монах Архондар. В голяма приемна стая ни сервират локум, кафе и чаша студена вода. Записват ни отново и ни настаняват в стая с четири легла на втория етаж, западно крило. Обясняват ни вътрешния ред като отбелязват, че електичество има до 21:00 ч. След това трябва да използваме електрическо фенерче или свещ. Вечерята е в 19:00 ч. Използваме времето набързо да се настаним, измием, да хапнем и да излезем в двора. Манастирът е голяма четириъгълна сграда с високи каменни стени като крепост. Килийте и стаите са разположени на три етажа с вътрешни дървени стълби. Под трите етажа на западното крило има още два в земята за съхранение на дърва за огрев, маслини, зехтин, риба, вино, покъщнина и други материали. Източното и южното (Банското) крила от десетина година са в ремонт и не се използват. В двора се издигат две главни църкви. По-голямата е съборна „Свети Георги” и по-малката „Света Богородица” пред която се извисяват два вековни кипариса. На източното крило високо се издига часовникова кула. Между двете черкви има аязмо със студена вода за пиене. Извън манастира, от север на стръмен скат, се намират стопански постройки и стаи за работниците, работилници, гаражи. Тук се обработват маслините за зехтин и ядене, гроздето за вино, плодовете за мармалад, правят се туршии. Под тези постройки е изградена нова внушителна сграда, в която ще се настаняват поклонниците, но все още не е отворена. Западно от манастира през дълбок дол на висок полегат връх е кацнал параклиса „Свети Георги”, заобиколен със солидни постройки. Някога там са живели монаси и е имало голяма работилница за шиене за дрехи, обувки и се е помещавало Зографското училище за подготовка на таксидиоти (б.р. пътуващи монаси). От параклиса „Свети Георги” се вижда морето. В бъдеще предстои това да се реставрира и да му се вдъхне живот.
Животът в Зограф в строго подреден. В момента има около 45 монаси, от които четирима руснаци. В 04:00ч. след полунощ клепалото, след това камбаната събуждат монасите и дошлите поклонници на молитва в съборния храм. Тя трае около час. След около два часа отдих и почивка църквоният звън отново кани за сутрешна ежедневна служба. От църквата братството начело с игумена и поклонниците отива в общата трапезария, където след обща молитва започва храненето. Всички сядат на дълги маси с пейки, като най-отпред е игумена и неговите заместници. При първото позвъняване от игумена започва храненето, при второто минава монах с кана вино и които желае му се сипва и при третото ставане се излиза. Докато трае храненето, един монах от Амвона чете слова и жития, съответни за празника и деня. От столовата отново се влиза в църква за кратка молитва. Месо не се яде, а само солена или пържена риба. След църква отново се отива в столовата за второ и последно хранене, след което всякой отива да почива или спи. Църковните служби, особено на празници, се извършват много тържествено с участието на няколко монаси. Красивите одежди, приятното пеене от опитни школувани псалтове, ясното четене на църковните текстове, на фона на великолепни позлатени икони, стенописи, с приятния мирис на тамян, опияняват човека възбуждайки чувства на благовение, любов, радост от общението с този видим и невидим свят. След всяка служба се целува ръка на игумена, всички главни икони и мощи – хранителници на светии. Особена благовейна тайнственост обзема човек през нощните служби, защото в църквата няма електричество и всичко се извършва на свещи от пчелен восък. (Продължава в следващия брой)
Основаването на манастира става през 898г. от трима братя българи от Охрид – Мойсей, Орон, Йоан Селима при царуването на Лъв Мъдрий (886-912г.). Има легенда за името на манастира. Понеже братята имали спор за името решили той да се разреши от самия светия. Обтегнали платно, оставили го през нощта в олтара на църквата и на сутринта намерили изрисуван образа на Свети Георги. Понеже Свети Георги сам се изографисал на иконата, манастирът бил наречен „Свети Георги Зограф”. Когато Едеският архиепископ чул тази вест, пожелал сам да се увери в станалото чудо и с пръст я пипнал, но се залепил за иконата. Понеже било голям грях да разрежат иконата, за да освободят пръста, отрязали неговия връх. Днес всеки може да види върху иконата изсъхналата част от пръста на архиепископа. Зограф се слави с две преносими икони в метални рамки на Света Богородица и Свети Георги. През лятото на 2012 г. в околностите на манастира от западната страна избухнал пожар, застрашаващ и него. Всички монаси излезли с двете преносими иконо в гората и започнали да се молят за дъжд. Още докато били навън се извила голяма дъждовна буря и пожарът бил потушен.