До Света Гора Атонска – из пътеписа на д-р Димитър Фидошев

Част 2
В Зограф има много ценни реликви, мощи на светци, църковна утвар и стари преносими икони. С разрешение на игумена разгледахме манастирската библиотека, която се намира на северното крило. Докоснахме се до „История Славянобългарска” на Паисий. Тук се пазят на 162 гръцки и 388 славянски ръкописи, от които 25 написани на пергамент и 8 000 печатни книги, повечето на български. В момента се подготвя прехвърлянето на библиотеката от северното в западното крило на манастира до параклиса „Св.Св. Кирил и Методий” с по-добри условия за съхранения и експозиция на това богатство. На последният трети етаж на северното крило, точно над централния вход, се намира голямата приема зала за официалните гости. По стените висят маслени портрети на видни наши възрожденци и църковни дейци. На пода са постлани чипровски и котленски килими, от тавана се вижда голяма тревненска дърворезба във вид на слънце. В средата на залата има голяма резбована маса с т.н. „Златна книга”, в която гостите вписват своите впечатления и пожелания. Последните официални гости са министър председателят Пламен Орешарски и министърът на културата Иван Стоянович с дата 23.04.2014г. – празникът на манастира. При разгръщане на книгата попаднахме и на написаното от гостуващия тук през 1923 г. цар Борис III, когато подарява на братството първия телефон в Света гора. До приемната зала е параклиса „Свети Иван Рилски”, реставриран през 2012 г. Това е едно бижу на българското изобразително и приложно изкуство. В двора на манастира ни отключиха и влезнахме в параклиса „Света Богородица” съграден с лични средства на хаджи Вълчо от гр. Банско от 1764 г. От няколко години тук се извършва реставрация със средства на община Банско. Всички икони и стенописи на дело на Банската иконописна школа, а иконостасът – на Дебърски майстори. Вътре в манастира има общо четири параклиса и още толкова извън него. В двора на манастира през 1873г. е изграден паметник на 26 зографски монаси, загинали в манастриската кула през 1276 г. от кръстоностците, католици, латинци. Тука вечно свети кандило в тяхна памет и се извършват панахиди.
На около 2-3 ч. път пеш в западна посока от Зограф се намира Хилендарския манастир. Ето как този манастир от български става сръбски. Към 1895 г. Хилендар задлъжнял с 12 000 турски лири, които българското правителството не платило своевременно на султана. Парите са дадени от сърбите със съдействието на руското дипломатическо представителство в Цариград. Това е времето, когато Стефан Стамболов е свален от власт и за министър председател е назначен русофилът д-р Константин Стоилов (1894-1899г.), а княз Фердинанд търси дипломатическо сближаване с Сърбия и Русия. Така личните интереси на княз Фердинанд са причина Хилендар, там където е живял отец Паисий, да стане сръбска църковна и историческа светиня. През 60-те години на XX век под давление на сръбските власти килията на отец Паисий е разрушена. Изчезнали са много ценни документи от българската история на Хилендар.
Заслугите на Зограф за православието и българщината са твърде големи. Последните български патриарси в Търново преди падането ни под османска власт – Теодисий и Евтимий са получили солидна подготовка тук. Своята подвижническа и книжовна дейност започват от Атон и българите: бъдещият Всерусийски, Киевски и Литовки митрополит Киприян и на Сръбската църква в гр. Печ патриарх Ефрем. В Зограф намира подслон и последният български партиарх Арсений от Охрид, когато през 1767г. е отнета независимостта на Българската Охридска архиепископия и всички български епархии падат пряко под властта на Гръцката Вселенска Патриаршия. В Зограф е завършена от отец Паисий през 1762 г. неговата Славянобългарска история.
През 1866г. от Зограф е изнесен многоцветен старобългарски глаголически ръкопис на т.н. Зографско евангелие, което сега краси сбирката на Петербурската императорска библиотека. Пак по същото време в Атон пребивава лорд Робърт Кързън от Англия. В манастира „Св. Павел” открива известното Иван-Александровро евангелие (Лондонско). Това е Средновековен книжовен паметник, направен в Търново по поръчка на цар Иван Александър (1331-1371г.) с чудно красиви цветни миниатюри написани на кирилица. Лордът го отнася в Англия и се съхранява в Британския музей. В Зограф се съхранява и най-старият писмен паметник от 980 г. с подписа на Зографския игумен Макарий. Освен това, тук се съхраняват преписи на патриарх Евтимий, единственото житие на Св. Наум от X век, хрисовул на цар Петър, грамоти от царе, султани и др. През XVIII век в Атон (близо до манастира Ватопед) се открива голямата Атонска академия, наречена Атонияда, ръководена от Евгений Вулгарис (нак-вероятно българин). Тъй като обучението в нея е било „много модерно и светско” за тези години, тя просъществувала пет години и я закрили. Вулгарис заминава за Русия, където става съветник на руската императрица Екатерина II Велика по балканските въпроси и умира на 95 години. Наши български учени откриват, че и Паисий Хилендарски е бил за кратко време сред слушателите в Атонияда.
Зограф от край време се ползвал с неограничено право да подмладява състава на братството си с млади българи. След Първата световна война гърците, които завладяват Атон започват да правят пречки. Те всячески ограничавали постъпването на българи под предлог, че били схизматици. Целта им била да се обезлюди Зограф, за да може гърците да сложат ръка над тази българска светиня. Същата история се повтаря след Втората световна война. Сега трудностите идват от новото комунистическо правителство в България. Стига се дотам броят на монасите в Зограф да достигне до критичния минимум от 10 човека. Въпросът се разрешава, когато Людмила Живкова става председател на Комитета за изкуство и култура. Между заминалите младежи е и бъдещият Неврокопски митрополит Натанаил. Бях приятно изненадан от хубавите спомени, които той е оставил в Зограф сред своите събратя. Голяма част от тях начело с игумена на манастира бяха на погребението му в гр. Гоце Делчев.
Както във всеки манастир на Атон, така и в Зограф, има магазин с църковни сувенири. Монахът, който продава е много внимателен и отзивчив. Лошото е, че асортимента от артикули е много ограничен, а и помещението е малко и нефункционално. Зареждането със стока от София е неритмично. Например за няколко месеца е изчерпан пътеводителят на българския език за Зограф, също – албуми, картички и др. А всичко това в много важно, защото човек вижда, чува и търси това за което е прочел и знае от тези печатни издания.
Изминаха два незабравими дни и нощи в Зограф. Тъй като не бяхме подготвени за преходи пеша, решихме да отидем до Руския манастир „Св. Пантелеймон”, като вземем от пристана ферибота. Аз много държах на това, защото моято прапрадядо е работел като младеж няколко години тук. Изглежда, че е печелел добре, защото като се върнал в родното си село Каракьой, сега Катафито, Драмско е станал виден търговец. И друго много важно в манастира от Тодор станал Фиодор, Фидош, а фамилията Фидошеви. Игуменът ни осигури джип до пристана, а билетът до „Св. Пантелеймон” е 2 евро. Гледката към манастирите по западния бряг на Атон е чудесна. От далече се виждат куполите на църквите на руския манастир „Св. Пантелеймон” наречен Русикон. Слизаме на пристанището, което е едно модерно съвременно съоръжение, което до сега не сме виждали никъде в Атон. С нас слизат няколко руски и други поклонически групи, минаваме през съответните митнически формалности и се озоваваме в приемната. Всички указателни табелки са на руски и тук там на гръцки език. Руският ни помогна за настаняване, тъй като предварително не бяхме направили заявка къде ще ходим. Едва след това ни сервираха чай, малки гевреци, сладки и всичко това в изобилие! Архондарикът – руски монах, перфектно работеше с компютъра като внесе нашите данни от личните карти и ги сравни с тези на визите. Стаята, в която ни настаниха е просторна с изглед към морето с парно, ПВЦ дограма и др. екстри. Леглата – удобни с изгладени чаршафи, калъфки, кърпи за лице и шкафчета за лични вещи. Банята и тоалетната са отделни и блестят от чистота. Всичко е направено с много вкус, но и с много пари! Кога ли ще ги стигнем нашите братя руснаци, като имам предвид условията в Зограф. Там нашите братя се отопляват все още с дърва и зидани печки. Да не говорим за бани, тоалетни, мивки, легла и т.н. До т.н. Октомврийска революция или преврат от 1917 г. манастирът също е бил много богат и многолюден с над 1000 монаси и още 2 000 – 3 000 обслужващ персонал. Тук са гостували императори, министри, писатели, артисти – в това число и големия руски бас Феодор Шаляпин и много обикновени руснаци. Имало параходна линия Одеса- Цариград-Ерусалим-Атон. След 1917 г. до 1991г. болшевишкото правителство спира всякакви парични помощи и най-важното – захранване на монашеството с млади хора. В тези критични за манастира години единствена помощ идвала от руската емиграция по света – т.н. белогвардейци. След 1991 г. настъпва нов разцвет на манастира.
(част 3 очаквайте на 10 септември)

На снимката: Манастирът Свети Пантелеймон (Росико)