Из пътеписа на д-р Димитър Фидошев

(Продължение от бр. 634)
В момента кипи такова строителство и то от руски фирми, че ми е трудно да го опиша. Запознах се с един инженер от Волгоград, който си е взел отпуск, за да се включи в строителството доброволно. Като него са стотици от всички краища на Русия. Построена е специална инсталация за пречистване на морската вода за напояване, хигиенни нужди и стопански цели. Също така: фото-волтаична електическа централа, парк с най-различни дървесни видове, растения, цветя, с капково напояване, оранжерии, зеленчукови градини и какви ли не други неща. На място са идвали почти всички държавни ръководители на Русия, Украйна, Беларусия, Молдова, Грузия, Армения, от бившите съветски републики в Азия, а също и много други страни в това число и принц Чарлз от Англия. В стаята, в която бяхме настанени освен нас като поклонници бяха: един директор на авиозавод с двамата си големи синове от гр. Можаиск, трима инженери от Хабаровск, Мурманск и Петрозаводск в Украйна. В съседната стаи бяха трима свещенници – поклонници от Москва, Баку и Ташкент. На църковните богослужения видяхме хора от всички краища на света, говорещи различни езици, с различен цвят на кожата. Из обширните междублокови пространства растат маслинови, дафинови, портокалови, лимонови и нарови дървета. Огромни палми простират дългите си перести листа, а розовите и миртови храсти, покрити със свежи цветове ограждат пътеките. На юг от манастира е най-голямата кипарисова гора на полуострова. Виждат се обширни маслинови и кестенови гори, а между тях лаврови дървета. Днес в манастира има над 100 монаси. Силно впечатление прави облеклото на монасите – копринени раса, с големи кръстове на гърдите, копринени шапки и черни обувки. Игуменът на манастира е Н.П. Ириней, на около 100 години с бистър ум, движи се сам, без бастун. Имах възможност да му се представя и да си поговорим. Има какво да се види и чуе тук! На камбанарията има над десетина камбани, като най-голямата тежи над 12 тона, излети са в гр.Тула и са докарани с параход. Техният звън се чува като ехо в цялата околност. Централната черква „Св. Пантелеймон” както съобщава надписа на централния вход е строена от 1812 до 1821г. Това е шедьовър на руската архитектура с осем позлатени купола с вид на луковици и златни кръстове отгоре. Подобни куполи и кръстове имат и многобройните параклиси във и извън манастира. Като погледнеш от морето това е цяла гора от позлатени куполи и кръстове на фона на гъстата зелена растителност. Вътре църквата е изографисана от най-видните художници на 19 в. Руска работа е и богато декорирания иконостас. Всичко блести от злато, сребро, мрамор и скъпоценни камъни. Църковните служби се изпълняват на старобългарски. Това е езикът на светите братя Кирил и Методии и техните ученици. В последствие той прие т.н. „руска редакция” и е наречен Старославянски. Тук човек може да се наслади и на великолепното многогласно пение, изпълнявано от две групи монаси от една и другата страна на централния олтар. Службите се водят от няколко монаси в скъпи одежди, като се съчетават бас, тенор и баритон. Явно подготовката им се извършва от високо специализирани музиканти. В църквата няма електричество и всичко се осветява със свещи. Електрическо осветление, както в Зограф има до 21:00 часа.
Срещу входа на църквата, както в Зограф се намира манастирската трапезария. Това е голямо просторно помещение, събиращо едновременно над 1000 човека, с дълги маси и пейки. Вътре има прекрасни стенописи. На масите – покривки, салфетки, прибори за хранене, панерки с черен хляб, маслини. На всеки е сервирано борш, пържена риба с прясна салата и картофи, а за десерт плод. За желаещите се налива вино или чай. Хлябът макар, че е черен на вид е много вкусен. Ритуалът с храненето е както в Зограф. Сутрешните редовни църковни служби са много тържествени. Тогава се прави: ръкополагане, миропомазване и вземане на причастие. Нашите съквартиранти руснаци, взеха святото причастие и бяха поздравени лично от игумена, който им подари по една малка икона. Ритуали, които правят силно впечатление на всеки поклонник.
Заслужава да се посети манастирския магазин. Не съм виждал такова разнообразие от сувенири като икони, кръстове, пръстени, обеци та се стигне до раса, черковни одежди, владишки жезли, корони и други. Отделът за печатни изделия е цяла голяма книжарница. В нея се предлагат каква ли не християнска литература, евангелия с позлатени или позлатени обкови, требници, многоцветни репродукции на икони, манастири, свети места и голямо разбообразие от записи на църковна музика. Монахът като разбра, че сме българи, ни подари Атонски църковен календар на руски език. По-голяма част от монасите тук не знаят гръцки език, затова ако знаеш що годе руски език, можеш да контактуваш.
В манастира има преносими икони на Света Богородица Йерусалимска, Свети Пантелеймон и изящната мозаечна на Свети Александър Невски. Освен това тук има много скъпи кръстове медальони, църковна утвар и др. В момента се строи голям църковен музей, където ще бъдат изложени всички тези скъпоценности и реликви. Библиотеката в манастира е една от най-богатите в Атон. В нея се съхраняват около 1 320 гръцки, над 600 славянски ръкописи и над 20 000 печатни книги, в това число и много стари издания. За жалост, тя беше в ремонт и не ни допуснаха в нея. Въобще в целият манастир се извършват големи ремонти, реставрации и строителство. Да даде Бог, поне в по-малък мащаб това да стане и в българския Зограф! Двата дни прекарани е манастира „Свети Пантелеймон” минаха и трябваше да се връщаме.
Решихме да отидем до централното пристанище на Света Гора – Дафни, като се качим на идващия от Уранополи, ферибот. Цената на билета е 2 евро. Дафни е разположен на югозападния бряг на полуострова. То представлява малка група от постройки, сгушени до самия бряг в подножението на стръмен склон. Там има няколко дюкянчета за продажба на сувенири, закуски, безалкохолни напитки. Освен това тука има полицейски участък, митница и няколко сгради, в които всеки от манастирите си има по няколко стаи за пренощуване. От тука започва стръмен път за административния център (столица на Монашеска република Карея). Виждат се терасовидно направени и укрепени с каменни зидове маслинови градини. Такива тераси видях и в Зограф, като майсторът каменоделец, беше от с. Мосомище. Целта е да се използва всяка педя земя. След около час престой в Дафни, през митническото бюро си купихме билети за Урануполи и се качихме на ферибота. Настанихме се на горната палуба, за да се насладим още веднъж на хубавата гледка, към морския бряг на Атон. От палубата се вижда и връх Атон – 2 050 м. Фериботът започна отново да спира на пристаните на отделните манастири, за да качат богомолци и товарни коли. Най-голяма бе групата от руския манастир „Св. Пантелеймон”. Забелязах да се качава и моят съсед по стая, руският свещеник от Москва. Качи се при мен и през цялото пътуване бяхме заедно. Оказа се, че сме връстници, родени в една и съща година и месец. Има син и снаха, професори в Московския университет и внук, носещ неговото име Алексей. Всяка година след Великден (Пасха) в продължение на 14 години идва на Атон за по 10 дни. Посетил е всички 20 манастири и скитове. Разказа ми и за огранизацията на поклонничеството в Русия. За целта има две редовни авиолинии. Едната е Москва-Израел (Светите места) – Солун, и другата Москва-Солун, като се предвиждат до Урануполи с автобус. На всякъде имат собствени руски бази за пренощуване. Най-голяма болка и рана за всеки руснак по света са събитията в Украйна, защото са един народ, една кръв, една вяра. Любител е на хоровата музика. Има колекция от записи на българския бас Борис Христов. И така пристигнахме на кея в Урануполи. С прегръдки и целувки се разделихме и си пожелахме благополучно завръщане и доскоро виждане в Атон. Взехме от паркинга колата и тръгнахме за България. В Орфано спряхме пред мраморния лъв на Александър Македонски и завихме към гр. Серес. Тук направихме едно отклонение и посещение на манастира „Св. Йоан Предтеча”, известен сред българското население като „Продромос”, намиращ се на около 5км. от гр.Серес в склоновете на Серски Боздак. Той е женски манастир и летописната книга е от 1270 г. Има много запазени и с голяма стойност икони и стенописи. Реставрацията и строителството продължават и сега. От там се насочихме към с.Горно Броди (Ано Вронду), като спряхме в с. Баница, където е убит Гоце Делчев. През с. Старчище (Перитори), Зърнево (Аноневрокопи) се прибрахме благополучно в Гоце Делчев.
Сбъдна ни се една мечта да отидем на Света Гора Атонска. Тази Монашеска република е Република на духа, познанието и място, в което монаси и поклонници се молят за спасение на целия свят. В последните 10-15 години в манастирите на Света Гора служат и приели православието монаси от Западна Европа, Америка, Азия. Например готвачът в Зограф е от Литва – калвинист, протестант. Когато ни изпращаха монасите ни повтаряха да не забравяме, да помним, че Вярата е темелът на семейството и на цялото общество и само Църквата може да обедини народа в този глобален свят. Имаха две съкровени желания: първата да отиват млади хора, за да не попадне Зограф в чужди ръце. Втората да им се помага материално и морално, за да могат да преживеят и съхранят манастира за бъдещите български поколения.
Приятно пътуване уважаеми читатели! Има какво да се види, чуе и поучим от Света Гора Атонска! Няма да съжалявате, още повече, че трябва да се заплатят само пътните разноски. Нощувките и храненето са безплатни.

Използванa литература:
1. Светая гора Афон – руска 1998 г.
2. До Атон – пътепис от Васил Кънчов 1898 г.
3. До Атон – пътепис от Йордан Иванов 1911г.
4. Светогорски лист. София 2008 г.
(край)
Пътеписът е публикуван в бр. 633, 634 и 635

ATONNNМанастирът Св. Дионисий – снимка www.pravoslavieto.com

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *