Идващата година, на 21.05.2022 год. се навършват 100 години от откриването на едно от най – авторитетните учреждения в град Неврокоп, района – околията и в целия Пирински край – Общинската и Районна болница. Самият факт, че тя е оцеляла през толкова превратности в нашия живот – войни, политически катаклизми, икономически изпитания и продължава да е има, говори, че нейното създаване не е плод на случаен порив или нечий каприз, а една жизнена необходимост за населението. Колко държавни ръководители като: министри, депутати, кметове, областни и околийски управители, общински съветници и служители са стояли начело на държавата, околията, града и селата през тези сто години – не се наемам да отговоря и едва ли някой може да направи това. Във всеки случай те са много повече от броя на медицинските служители в болницата, които противно на някои твърдения са се оказали, че са една съвсем скромна бройка – малко повече от 3000 души. Около 1000 от тях са лекари, зъболекари и фармацевти с висше образование. Останалите са: медицински техници /фелдшери/, мед.сестри, пом.фармацевти, лаборанти, акушерки, зъботехници, санитари, шофьори и други административно-стопански служители. Всички те са записали имената си със златни букви в Българското здравеопазване и техните имена никога няма да бъдат забравени от признателните пациенти, защото са част от живота им, от бита им. И в най- отдалеченото село да отидеш, и в най-бедната къща да влезеш ще намериш признателни пациенти, които с възхищение говорят за своите лечители. Малцина са здравните служители, които са странели от нуждаещите се хора, поради своя индивидуализъм, а също така от обществения, стопански, политически и културен живот в града и района. Напротив те са едни от първите в тези обществени прояви. Това е от първия ден на откриването на болницата до ден днешен. Ето защо медицинските служители са хора с демократични възгледи, със здрави традиции и неизменно вплетени със съдбата на българския народ. За тях е нямало значение дали лекуващите са българи, турци, евреи, гърци, албанци, каквото е било населението в града и района, или пък каква вяра изповядват, богати или бедни, учени или прости. Всички те са хора, човеци, живи същества и трябва да им се помогне при заболяване или други житейски беди.
През годините, медицинските служители се занимавали наред с лечебната и с профилактична дейност. Това са ваксинациите, борбата с въшки, бълхи, дървеници и разни др. паразити, хигиена на жилищата, отходните места, храненето, снабдяване с питейна вода, със здравна просвета в училища, черкви, джамии и др. обществени места.
Специално искам да подчертая заслугите и ролята, която изиграват в района и града на Руската „бяла“ емиграция, която идва в България и по точно в гр. Неврокоп след Октомврийската революция от 1917 г. и Гражданската война след 1920 г. Това са лекари, медицински сестри, акушерки, медицински техници, зъболекари и др. Техният принос е много голям, защото тяхното идване в България съвпада с годините на разруха и разорания след Първата световна война от 1914-1918 г.
През всичките тези 100 години в болницата и района са работили медицински служители с най-различни политически възгледи, вяра, убеждения и естетически нагласи. Това не е пречило на тяхната пряка работа. Заслуги за добрия психоклимат през годините имат ръководствата на болницата и околийските лекари за да бъде болницата средище на свободната мисъл без оглед на политическите пристрастия. Ето защо днес аз се обръщам към нашите колеги и всички медицински служители. Нека не позволяваме никога политиката да се налага като доминантна величина в нашата работа. Нека бъдем различни но да сме заедно в нашата отговорна работа при лечението на болните хора. Нещата, които ни сближават са много повече от тия които ни разделят.
Когато отбелязваме сто годишния юбилей на болницата ние съвременниците се прекланяме пред ентусиазма и дръзновението на нашите предшественици, прокарали пътя на медицинската наука на практика в този отдалечен район на нашата страна.
С уважение си спомняме за първите медицински служители с несгодите и трудните условия при които са работили. Ако за историята 50 или 70 години са само миг, то за болницата в гр. Гоце Делчев тези десетилетия са време на упорито изграждане, непрекъснато развитие и утвърждаване.
Предстои ни да отблежим тържествено този юбилей. Дали ще бъде присъствен зависи от развитието на пандемията с Ковид 19. Независимо от всички обстоятелства – политически, икономически, здравни, столетието на болницата в гр. Гоце Делчев трябва да се отбележи по някакъв забележим начин и да стане достояние на нашата общественост.
За всичко това е необходимо създаване на Инициативен съвет – комитет, който да поеме в ръцете си тази задача със съответния план на действие в зависимост от обстановката през 2022 година. Дните си минават един след друг, а с това и настоящата 2021г. Добре се знае, че ние българите обичаме да се оплакваме и отлагаме работата от днес за утре. Ето защо обстоятелствата налагат, тази задача да се изпълнява по създаден предварителен план. Този план трябва да стане достояние и се съгласува с Общинските съвети гр. Гоце Делчев, гр. Хаджидимово, с. Сатовча, с. Гърмен, РЦЗ гр. Благоевград и МЗ. Интересен е фактът, че досега не е честван някакъв юбилей на болницата в гр. Гоце Делчев за разлика от колективите в гр. Благоевград, гр. Разлог, гр. Сандански и гр. Петрич. По спомен на д-р Рангел Тасев, управител и хирург на болницата от 1939 – 1945 г., през 1942г. са направили малко тържество, отбелязвайки 20-годишнината на лечебното заведение в гр. Неврокоп. Целта е била да се засили вниманието на властите по започнатото строителство на сградата на новата /сегашната болница/, а това са трудните години на Втората световна война. Това го потвърди пред мене и тогавашния ръководител на строежа Васил Радованов. Аз го потърсих в гр. София да даде експертно мнение за строеж надстройка на болницата пред МЗ, където през януари 1976г. се настани акушеро-гинекологично отделение с 85 легла и се разкриха още няколко отделения като нервно, ортопедия и реанимация. По този начин всички раждания от района се насочваха в болницата и се закриха селските родилни домове.
Винаги се намират причини кръглите годишнини на болницата в гр. Гоце Делче да не се отбелязват като: Възродителен процес, земетресения, наводнения, безпаричие и др. В същото време колективите в районните болници на Благоевградски окръг организираха чудесни годишнини с научна програма и тържествени събрания на персонала, гости и граждани в киносалоните. Аз като зам.главен лекар по лечебната част на болницата съм я представял и вземал участие в тези тържества, поднасяйки традиционните приветствени адреси, прочутите Неврокопски чанове/звънци/ и малки сувенирни балички тютюн от сорта Неврокопска басма. Важно е вниманието, а не цената на подаръка. Сега аз вярвам, че младите колеги от болницата ни ще се постараят да отбележим по достоен начин Столетието на болницата в гр. Гоце Делчев. През 2018 г. В гр. София се чествуваше Столетието на Първия медицински факултет основан през 1918 г. В България. Той мина под девиза: Столетия, Поколения, Личности! Аз мисля, че този девиз заслужава болницата в гр. Г. Делчев.
Древните римляни са казали чудесна мъдрост, че написаното остава, а думите отлитат. Затова трябва да се помисли да се напише и напечата нещо за тази 100 годишнина!
Да не забравяме, че няма настояще и бъдеще без минало! И нещо много важно: едно е да искаш, друго е да можеш и трето е да го направиш. Затова дерзайте колеги.