Доколко емоционалната интелигентност е важна за един медицински работник?
Колко интелигентни са медиците? Интересно проучване на университета в Уисконсин излага хипотезата, че медицинските специалисти имат най-висок коефициент на интелигентност в сравнение със средната стойност при другите професии. Въпреки че не съм голям почитател на IQ-тестовете, мога да потвърдя, че повечето лекари са наистина умни.
Държа да уточня обаче, че само високият коефициент на интелигентност няма да превърне никой в добър лекар. Да бъдеш качествен специалист означава не само начетеност и теоретични знания, но и непоклатима професионална етика, отдаване на занаята и способност за пълноценно общуване. За да разбереш основите на физиологичното и патологичното се изисква интелект, но за да понесеш сблъсъка със страданието и смъртта е нужно съчувствие и човещина.
Ето защо емоционалната интелигентност (EQ) е едно често пренебрегвано, но много важно качество. Лекарите с високо EQ се грижат по-добре за болните. Медицината е както наука, така и изкуство и всеки медик трябва да е наясно с лабораторните резултати по същия начин, по който разбира и човешкия характер. Хората, които познават собствените си емоции и могат да се поставят на мястото на околните, имат по-добри способности като лекари.
За жалост, вечното вторачване в оценките от изпитите оказва лошо влияние върху бъдещите медици. Постоянно подобряваме статистиката по отношение на средното IQ, но пренебрегваме стойностите на емоционалната ни интелигентност. Някои медицински университети вече признават, че съществува проблем и започват да обръщат внимание на социалния аспект на медицината. Хората не се интересуват от това колко знания има един специалист, докато не се уверят до каква степен наистина го е грижа.
По-високото EQ е от полза и за самите медици. Пациентът споделя информация и се доверява по-лесно на лекуващия си лекар ако знае, че мнението му има значение. Въпреки че информацията в областта на медицината се увеличава с всеки изминал ден и ние, като съвестни специалисти учим цял живот, не бива да забравяме и емоционалното си образование. В крайна сметка лекарят лекува пациента, а не болестта.
