Д-р Ставрос Стилиянидис: За маските и дисциплината, за риска и за тези, които се чувстват горди, че не носят маски

От вчера маските не са задължителни навън. Само това ли разбрахме от заповедта на здравния министър Ананиев? Днес в град Гоце Делчев е пазарен ден, обикновено хората бързат да свършат някоя и друга работа – да платят сметки, да направят справка в администрацията, да отидат до банката. Опашки има, но маски – не. Голяма част от гражданите приемат падането на маските като знак на бунт и облекчение от едно досадно задължение. Но дали е така? Всъщност кой трябва да ни предпази от собствената ни безотговорност? Пак ли трябва да ни глобяват?

Ето и мнението на нашия съгражданин д-р Ставрос Стилиянидис:

Излязох да се поразходя, както правя всеки ден. Сложих си екипа, сложих си маската и тръгнах. Забелязах, че всички, които минаваха ме гледат странно, сякаш нещо ми има, погледнах се – нищо освен маската. Да, носех маска, а  всички които ме гледаха, не носеха. Между другото министърът на здравеопазването вчера разреши, че когато сме на открито можем да ходим без маски, но той уточни, че даже на открито, когато сме в социален контакт с някой, трябва да се носи маска. Защото не знаеш кой е срещу теб, а една капка само от устата му, ако е заразен е достатъчна да те зарази, ако попадне в носа ти, устата или очите. Вървях си, си и си мислех, че тези всички, които са ме гледали странно и подлагат живота на риск за едно евро и дори се чувстват горди, че не носят маски, как ли ще се почувстват, ако се докаже, че са заразени точно поради неносене на маската. Пиша го от ново по статистика преди вируса сме пипали без да го осъзнаваме 90 пъти на ден лицето си, сега сигурно по малко. Затова поне с носенето на маска, когато сме извън дома, ще се предпазваме и ще ни защити от това, че докосваме неосъзнато лицето си с ръце. Помислете си!