обикновен български писател
ТАЗИ година детето ви е в първи клас. В задължително избираема подготовка, определена от Министерството на образованието и науката, имаха един час български език и литература и два часа английски език.
И три часа седмично допълнително английски от някакъв алианс.
Ако бяхме в Англия – никой нямаше до позволи това.
У нас вече се счита за нормално да се учи повече чужд език от българския. Било много полезно за децата, а и те като по-малки учели по-добре чужди езици.
После някой реши да направи нещо с българския език в парламента – „роди“ се идея депутатите да приемат някакъв си закон, който да отмени правото на българския език в България да е задължителен. Вдигна се голям шум и пак се разбра, че на никого не му пука какво става с българския език в България.
Езиковата мафия е превзела обучението у нас и тръби на ляво и на дясно, че без чужд език си за никъде. Правят се курсове, школи, изнесено, дистанционно, засилено и не знам си още какво обучение по-чужд език – от японски до древногръцки. Все с тази цел – да можем да контактуваме по-добре със света.
В същото време българският език е официален език на Европейския съюз, да не забравяме това – нали сме европейци не само на книга!
Дотук добре, както казал оня, дето падал от самолета без парашут!
Като обикновен български писател, който си изкарва хляба с българския език съм потресен от манията на българина да знае много езици и пет пари да не дава колко е научил майчиния си език.
Като малък четях произведенията на Димитър Талев и се възхищавах на българите, които се бореха в училище с гърчеенето на съгражданите си от Преспа.
Днес като че ли само езиковедите и хората на перото милеят за българския език. Останалите говорят на някакъв странен език, в който българските думи са заменени с английски, немски и не знам си още какви! Табелите по улиците и заведенията са пълни с някакви странни имена, колкото по-чужди, толкова по-добре. Майките кръщават децата си с имена на прочути чуждестранни герои от сапунени филми. По „обществената“ БНТ звучат новини на турски език. От радиостанциите, от телевизионния екран се лее реч, в която може да се открият истински български изречения само при голямо въображение!
Затова искам да призова:
„МИЛОСТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“!!!
Пожелавам на хората от Министерството на образованието и науката, а защо не и от Министерството на културата да да поработят върху идеята най-после и в нашето,
БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
да се изучава ЗАСИЛЕНО български език и литература.
Защото знам по себе си – ако човек не знае родния си език – трудно ще усвои какъвто и да било чужд език. А когато някой ми се похвали, че знаел някакъв език, винаги му казвам: „Като те слушам как говориш и като те гледам как пишеш на български език, не е възможно да знаеш друг език“.
Защото отношението към езика започва от матерния език. Ако не си го учил правилно, трудно ще научиш другият език с другите правила и култура!