Един педагог с опит в отговор на въпроса „Защо няма кадри“

През последните години все по често по телевизиите, в разговори, или в различни публикации се налага мнението, че „няма кадри“. Няма такива на всички нива, във всички области, вкл. и в спорта. Логично започна „внос“ на такива. В началото бяха само във футбола, вече и в промишлеността, туризма… Наскоро за тревожната ситуация сигнализираха и от АЕЦ „Козлодуй“. За работещите там се изисква специална квалификация. Но на мястото на всеки пенсиониран, няма кой да постъпи. Няма! Според мен основна причина за всичко това е, че българинът вече не е толкова трудолюбив както в миналото. За да се промени това са необходими много промени в редица области. Образованието е една от тях. В него се правят много „реформи“. Но част от тях в голяма степен са популистки. Свързани са най-вече с осигуряване на пари. Дадоха се стотици милиони за заплати, за СТЕМ центрове, за стипендии, за оборудване, за ремонти… И да, това е необходимо! Но тези мерки не решават най-важния проблем пред обществото в момента – мързелът и инертността, трайно завладели мнозинството.

Първостепенна задача пред образованието в близките години трябва да е възстановяване на възпитанието в труд и дисциплина. Това ще подготви учениците за икономиката, за живота като цяло. За държавата ще създаде качествено, мислещо и работно поколение. Ще повиши и авторитета на учителите. В тази връзка, похвална е идеята на МОН да се въведе оценка за дисциплина. Но тя трябва да е обвързана с последващи санкции и поощрения. Чу се и мнение за улесняване налагането на наказания. Много наложително е да се премахне напълно правото на родителите да освобождават от присъствие в училище децата за 15 дена. Ако въобще някъде има нещо подобно, то там ваканциите със сигурност са по-малко от нашите. В Гърция няма „уважителни“ и „неуважителни“ отсъствия. Там за 120 отсъствия (около 20 дена), ученикът повтаря автоматично класа. Преценили са, че изпуснатият материал няма как да се усвои. Германски ученик да лети със семейството си на екскурзия в учебно време е немислимо дори. Според мен много по-добре е да си запазим традициите от много години за начало и край на учебната година (15.IX. и 30.VI.), зимна и пролетна ваканция през декември и април, но без да се допускат всичките нови неучебни дни. В тази връзка (от гледна точка на традициите) е излишно удължаването на занятията до 30 юни за VII клас.

В момента законът за предучилищно и училищно образование ни задължава ученик в начален етап (I – IV клас) да премине в следващ клас дори само при 1 (един) ден присъствие в училище през учебната година!!! Забраната за повтаряне на клас в начален етап е необходимо да отпадне. Дете, което не е усвоило основата на четенето и смятането, е невъзможно да достигне образователния минимум в среден и горен курс на обучение. Наредбата за приобщаващо образование от 2017 год. с чл. 27 подтиква учителите в среден и горен курс на обучение да не пишат слаби оценки. Така всички ученици свикват да получават задоволяващи ги оценки наготово, без никакви усилия и знания. Това формира начин на мислене, манталитет. След края на образованието си, включително и висше, младежите очакват да получават наготово и заплати. Затова сега се налага да „внасяме“ работници, дори спортисти от чужбина. Това е голям проблем за икономиката, културата, спорта, бих казал и за националната сигурност. За целта е крайно наложително да се преразгледа цялата нормативна база в образованието. Да се промени духа и целите на образователния процес.

Съзнавам, че тези промени са коренно различни от повечето до сега. Трудно ще се приемат от ученици и родители, които както казах, свикнаха да им се дава. Но от такива реформи има нужда държавата, а не от популистки промени. А тяхното ефективно реализиране зависи от съвместните целенасочени усилия на всички.