Утре се навършва една година от кончината на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил. Вчера беше монтиран внушителен мраморен паметник на гроба му в двора на Митрополията в гр. Гоце Делчев. DSCN2997

Ето какво е написал в памет на владиката Натанаил в изданието ДВЕРИ  Иван МиневDSCN2998

На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда (2 Мак. 12:45)

Навърши се една година от блажената му кончина, а скръбта по него е тъй свежа и тъй силна, че сякаш преди един ден останахме сираци. С право скърбим за скъпата загуба, която претърпяхме с неговата смърт, и тази скръб задълго ще отеква с парлива болка в сърцата на православния ни народ! Защото имахме възможността да се радваме на неговата личност, щедро надарена и обогатена с духовност, със знание, умение и твърдост. Мъдър, със съкровени трепети на непоклатима вяра в благия Божи промисъл, дълбоко просветен в човечност и издръжливост, без суетност, пламенен в любовта си към своя върховен дълг за чисто и безкористно служене на Бога и народа, той ще остане образ на идеал в йерархията на Църквата ни! С воля, изляна в стоманени форми, с похватност и прозорливост, дълбоко вярваща личност, обладаващ огромна отзивчива душа, той не знаеше да лицемери. И накрая: едно сърце, готово да обсеби страданията на всички – ето най-беглите черти на незабравимия Неврокопски митрополит Натанаил!

В големия въртеж на интриги и заговори, които връхлетяха родната ни Църква по време на разкола и при най-трудните обстоятелства той остана верен и последователен пазител на Българската православна църква! Като митрополит на Неврокопската катедра се посвети на възраждането на Неврокопската епархия. С вдъхновение и неуморност той отдаваше цялата си енергия за духовното пробуждане на клира, за възстановяване на храмовете, за  духовното възпитание на децата, за утвърждаване на духовниците като възпитатели и будители! Нека да признаем, че който е имал съприкосновение с него, той е черпил от съкровищницата му познания, насоки, указания за една предана вяра и отдаденост на Божието учение. И сега в съзнанието ни минават напътствията му, които водят към истинската, вечната и тържествуваща Христова Църква – Църква на лишения, жертви и отговорности, Църква на божествена благодат, сила и слава, на горещи молби към Всеподателя Бога.

Справедливостта изисква да се подчертае: митрополит Натанаил никога не надцени себе си, никога не се възгордя, нито се упои от дарованията си, напротив – той се подценяваше. След последната си архиерейска служба в Якоруда (на 4 август 2013 г.) той ни напъти: Бог не се нуждае от нашата благодарност, а ние се нуждаем от това да сме Му благодарни.

Вечна и благословена да бъде паметта му, да стане извор на сили за подражание и вдъхновение на всички, които ясно съзнават и чувстват, че животът е служение на Бога и народа!

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *