Всеки има право да пише мемоари, но не всеки е длъжен да ги чете, шегува се Валентин Караманчев, по повод новата си книга „Брашнен чувал“, перефразирайки Александър Херцен. Мемоарите на Караманчев обаче си заслужава да бъдат прочетени, не само защото са написани увлекателно, така както само авторът на „Черешова задушница“ умее. В кратките разкази читателят ще открие много познати лица от Неврокопско като митрополит Натанаил, бившия митрополит Пимен, митрополит Борис, митрополит Серафим и други духовници от епархията, учителката Спаса Фурнаджиева, кметове, неврокопски столетници и още много любопитни истории.
„Живях, струвах, скитах, ликувах, страдах. Отдаде ли ми се възможност, винаги се връщам в Неврокоп при извора ми. И вълкът, звяр безпаметен, все се навърта около мястото, където за първи път е ял магаре. Нека ОНЗИ, който може всичко, да ми даде кувет, за да посрещна на „Одър“, дошлите за прошка или укор. АМИН!“
Така Валентин Караманчев завършва книгата си. Прочетете я, ще научите много!
