Отделете един ден за така актуалния напоследък „поклоннически туризъм” край София. Дори и да не сте толкова дълбоко вярващ, има какво да видите в полите на Витоша. Съвсем наблизо са Боянската църква и Драгалевския манастир.
Боянската църква, известна като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство, се намира на осем километра от София в полите на Витоша, сред огромни дървета на потънал в зеленина двор. Струва си да доплатите символичните пет лева за беседа и да научите много исторически факти около градежа и дограждането на храма посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, които ще ви отведат в далечния Х век, когато е била изградена малка църквичка. По-късно, през ХІІІ век, по волята на севастократор Калоян – владетел на Средец (средновековното име на София), старата църква била разширена, до нея била издигната нова двуетажна църква и двете били богато изографисани отвътре. В началото на ХІХ век към т.н. „Калоянова” църква била добавена още една пристройка.
Но Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис. 200 години преди великия италиански живописец Джото.
Изобразените 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети, които са по-скоро портретна живопис и нямат нищо общо със съвременните ни представи за иконопис Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.
Тук е и гробът на царица Елеонора Българска – втората съпруга на овдовелия цар Фердинанд. Възстановен е след 11 ноември със следи от изтрития надпис върху надгробната плоча от комунистическо време.
Манастирът „Пресвета Богородица Витошка“, познат като Драгалевски, по името на близкото село, сега квартал на столицата, е най-представителният манастир около София, с право станал Лавра на Софийската Мала Света гора още след падането на България под османско владичество.
Светата обител е от групата манастири около София, възникнали към края на XIV и XV в. Старият надпис над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър. След завладяването на София от турците през 1382 г. манастирът е поруган и бива изоставен от своите монаси.
Манастирският комплекс има обширен двор. В него са двете долепени една до друга манастирските църкви – „Успение Богородично“ от края на ХІV в. и построената през 1932 г. църква „ Св. Мина”. Стенописите, открити в старата църква, са на два културологични пласта, от два различни периода – от ХV и от ХVІІ век. Старата църква е украсена със забележителни по качествата си стенописи. От първоначалната живопис са останали само фрагменти.
Манастирът днес е почитан и богато даряван. Тук се пазят няколко ценни икони, подарени на братството на обителта през ХVІ век. През възраждането Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се помещавало там по време на османското владичество. Освен ролята му на културен и учебен център, „Св. Богородица Витошка“ е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в тайната революционна дейност срещу нашествениците в средата на ХІХ век. Игуменът на манастира – йеромонах Генадий – е бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски и е оказвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в Софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е ползвал Драгалевския манастир като свое убежище по време на обиколките си из страната.
Понастоящем манастирът е действащ, женски. В храма се извършват литургии, кръщенки и венчавки.
