От утре започват Богородичните пости. Някои постят, за да пречистят и презаредят тялото си, други – за да прояснят ума си от нечисти мисли и желания, а трети – за да се извисят духом. Всъщност постейки, човек неминуемо постига всяко едно от тези неща в една или друга степен.
Телесното самоограничаване по време на поста се изразява в избягването на животински храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великденския пост, но е по-строг от Петровите и Коледните пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти. Във вторник и четвъртък – варени без олио гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На празника Преображение Господне (6 август) се разрешава риба. Тази година празникът Успение Богородично (15 август) се пада в сряда, което означава, че би трябвало да се прави рибен курбан.
Най-старото място, свързано със св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Ерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Един от най-старите храмове в град Гоце Делчев е „Успение Богородично“, който има празник в деня на Голяма Богородица е българска възрожденска църква, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с местно значение.
(Снимка: Кръстьо Шилев)
Разрешението за строеж е получено в 1830 година и градежът започва в 1833 година, но е прекъснат поради чумна епидемия и е завършен чак в 1841 година, макар че освещаването става още в 1838 година.
Като архитектура църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток. Откритият трем в югозападния ъгъл е преустроен в параклис. Църквата е изградена от последователни редове камъни и тухли, като в зидарията са използвани и елементи – капители и колони, от по-стар храм.
През 1904 година е доизградена камбанария с две камбани. Изключително ценен е иконостасът на в църквата, рисуван и с майсторска резба по венчилката и царските двери. Част от иконите са дело на банския зограф Димитър Молеров. Другата част са на неизвестен много добър зограф. Повечето от малките иконостасни икони са на иконописеца Серги Георгиев. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинитарият. В храма има много ценни преносими икони от Възраждането.