Започнаха Великите пости. Те продължават седем седмици до Великден. Тези седем седмици подготвят душата и тялото за срещата със Светлото Христово Възкресение. Великденските пости започват частично на Месни заговезни, като от менюто се изключват месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни, се заговява за последно с яйца, мляко и млечни продукти. И от понеделник започва същинското постене, което включва пълно въздържание от животински продукти и ядене само на растителна храна с олио. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се смятат за постни храни.
Рибата и виното. В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост, по време на който не трябва да се консумира дори олио. През целия пост риба се разрешава два пъти – на Благовещение и на Цветница. Червено вино е позволено да се консумира в умерено количество само събота и неделя, без първата седмица и не по време на Страстната седмица. На разпети петък не се яде и пие нищо. Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки, защото това не би бил пост, а обикновен хранителен режим.
Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. За да се постигне това трябва да се следва не само въздържание от определени храни, но и трябва да пречистим душата и мислите си от агресията, завистта и омразата. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, а също и въздържание от алкохол, сексуални контакти и шумни забавления.
Изключително важно е по време на поста да пиете повече вода – около 2-3 литра на ден. След завършване на поста, бавно и полека се върнете към нормалното си меню. В никакъв случай не бива още на другия ден да се пристъпи към наяждане с месо, млечни продукти и всичко непозволено до този момент, тъй като това е особено вредно за стомаха и организма ви като цяло.
Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. Най-опасен е недостигът на витамин В1, от който отслабва нервната система. Този витамин се съдържа в бобовите и житни храни (зародиш, ръжен, пшеничен и пълнозърнест хляб). За да си набавите желязото и протеините, необходими за правилното функциониране на организма, консумирайте разнообразна храна, включваща гъби (най-вече манатарки), спанак, сушени плодове, ядки и подправки като куркума, къри, риган, кимион, кардамон, индийско орехче, мащерка, прясна мента, черен пипер. В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Чаша прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтиката.
Ето и няколко основни храни, които бихте могли да консумирате по време на пост: хляб – всякакъв (освен тези, на които изрично е упоменато, че съдържат яйца или мляко); плодове; зеленчуци; соеви продукти; бадемово мляко; паста и макарони, които не съдържат яйца и други животински продукти; риба – в разрешените за риба дни; олио и зехтин – в разрешените дни; бобови култури; ориз; брашно, жито, овесени ядки, пшеничен зародиш, нахут и много други; ядки; лок, халва, мед, всякакъв вид сладка, фурми, сушени плодове и растителни масла и млека.
