През 1946 година се ражда най-свидното и най-мило детенце на сънародника ни Зафир Кънчев, а именно първия български ансамбъл носещ името „Яне Сандански“, в последствие преименуван на „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци“. Роденият в град Гоце Делчев, през далечната 1915 година, Зафир е един от незнайните българи, посветили живота си на етнографията от различните краища на родината ни! Обичаите и традициите на българина са всеобразна багреница, различно оцветена във всяко едно кътче на Майка България! Точно тази багреница разглежда етнографът Зафир Кънчев и успява да запечата до ден днешен в научни материали, разработки, колекции и хранилища. В апостолските години от своя живот, Кънчев обикаля от село на село, за да обогати с характерни тъкани, цели носии и битови предмети своята колекция, която е смятана за най-богатата лична експозиция с народни богатства от страната. Етнографията на отделните селища в окръга, родолюбецът съпоставя с историята, проучва и регистрира, картотекира празнични и старинни обичаи, прави проучвания в архивите на велики български родове и съдейства дейно на археолози и историци. Преминавайки от село в село, Кънчев е запомнен и с възрожденска дейност, осъществявайки срещи с местни учители и общественици, на които будно внушава да съхраняват и разпространяват българското богатство, за да остане то във времето и да се превърне в неосквернена реликва. Зафир полага неимоверни усилия да привлече към родния си град научни работници – етнографи и фолклористи, за да популяризира културното наследство и да опази бъдещето на страната. Пресъздаването на всички свои изследвания за бита на българина, песните и танците, Кънчев успява да реализира с откриването на първия български ансамбъл, а именно Неврокопският! С огромна страст и любов, той оглавява ансамбъла за народни песни и танци, което дава бърз резултат и успехите се разчуват из цялата страна. Започват да се организират мащабни спектакли, което сбъдва най-съкровената мечта на родолюбеца – съхранението и разпространението на българското имане!

Зафир бива вдъхновение за родния творец Николай Хайтов, който с вълнение разказва: „Аз съм възпламенен от тази топла, южна земя около Гоце Делчев. Днес например бях буквално слисан от богатството, което видях в къщата на бай Зафир Кънчев. Аз, който се броя за родоповед, се изненадах и едва тук разбрах колко богата е веществената култура на родопския българин, която някак си доскоро считаха за елементарна.

Едва три години след появата на неврокопските самодейци, Филип Кутев основава първия държавен ансамбъл, а след още три е на сцена и Държавният ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“. За своя принос към развитието на българското културно богатство, Зафир Кънчев е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степен, а посмъртно в обявен за Почетен гражданин на гр. Гоце Делчев. Няма село в южната част на страната ни, в което да не са знаели за бай Зафир Кънчев. Няма кътче от сърцето на България – Родопите и Пирин, което да не е удостоил с чест и внимание! Велик е Зафир Кънчев! Велик непознат, за когото трябва да знаем! Благодарение на усилията му, днес познаваме народните песни, знаем за бита и културата в различните фолклорни области на страната, знаем за Неврокопския ансамбъл и все още можем да се насладим на изкуството, което пресъздава!

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *