От близо година в Гоце Делчев живее един имигрант. Не харесва тази дума – а просто европейски гражданин. Не, не е бежанец, а стоматолог от Кипър, завършил в България, работил доста време в родината си и решил да направи промяна. В това интервю с д-р Ставрос Стилиянидис се опитвам да разбера дали пристигането му малък град като нашия, не е една авантюра или добре премислен нов старт в живота му.
Как се озовахте в Гоце Делчев, д-р Стилиянидис?
Tова започна от една шега с мои приятели, с които се познаваме вече 25 години. Те живеят във вашия град. С тях се запознахме в Кипър, когато те работеха в моята страна. За много време бяхме се изгубили – всеки с работата му, с трудностите на живота. Миналата година през март, дойдох за 4 дни в Гоце Делчев, на гости при тях. Както се разхождахме, моят приятел ми подхвърли като на шега: „Ти защо не направиш един зъболекарски кабинет тук, в Гоце Делчев?“ Не го мислих много. Всъщност той ми беше казал, че тук идват много гърци да търсят зъболекарска помощ, поради това че тук се плаща по-малко, в сравнение със стандарта на живот какъвто има там.
Не рискувате ли, като оставихте една богата страна с възможности, каквато е Кипър и дойдохте да работите в България?
Както знаете по целия свят има криза – и в Кипър, и в Гърция, и тук. Но по принцип, човек ако не рискува нищо не може да направи. Аз във Кипър работих 24 години, но реших да направя една промяна. Не съм рискувал много, в смисъл, че не дойдох в страна, която не познавам. Учил съм в България, познавам манталитета на хората, който не се различава от нашия. За избора ми да уча в България, изигра роля и моят баща. През 1976 г., след като стана войната в Кипър, той дойде да работи една година тук. Тогава България беше решила да даде възможност на наши строителни фирми да работят тук, за да помогне по този начин на Кипър. И покрай него аз реших да дойда да уча тук. Имах възможност за избор между България и Германия, и аз избрах България.
Как се адаптирате в Гоце Делчев?
Не ми беше трудно да се адаптирам, защото познавам страната. Вярно е, че Гоце Делчев е малък град, не е като Никозия, където бях. Но се свиква.
Какви са Вашите пациенти?
Всъщност започнах работа в средата на октомври. В началото пациентите ми бяха само българи. Сега започнаха да идват доста гърци от близките градове Драма и Кавала. Най-вече те ме посещават защото я няма езиковата бариера. Всеки, който е останал доволен, сигурно пак ще дойде. А който не харесва, няма да дойде отново.
Ако направите сравнение с родния Ви Кипър и страната, в която сте избрал да работите, какво не Ви харесва тук и какво там?
В малкия град няма много възможности за забавления. Липсват ми много гръцките танци. В нито една кръчма няма гръцка музика – една, две песни не са достатъчни, а в Кипър има богат нощен живот. С българската кухня нямам проблем, свикнал съм и ми харесва. От другите забавления – може би киното. Хубаво е, че тук вървят най-новите филми, вече бях на кино. Често пътувам до Пловдив, където съм учил и имам много приятели. Няма да крия, че Пловдив е любимият ми град. Колкото за Кипър, не ми харесва голямата бюрокрация, не че тук я нямате. Ако говорим за медицина, засега там нямаме изградена добра здравна система. Макар че 80 процента от хората се лекуват безплатно в нашите болници, но това струва на държавата много. Затова частният сектор в здравеопазването е по развит. Зъболекарските услуги са изключително в частния сектор. Може би в целия Кипър има 60 държавни зъболекари, но пък работят над 1000 частни практики, като това са зъболекари със специалност.
Преценявате ли, че има перспектива за развитие на модерни стоматологични услуги в Гоце Делчев?
Мисля, че има перспектива. Мога да дам пример тук в кабинета ми. В денталната медицина в България е развит добре и секторът по физиотерапия. Работя предимно с немска апаратура, но имам и българска – в нея са вградени 7 физиотерапевтични апарата. Тя е с лазер, с електрофореза – начин да пренесеш в тъканите лекарства, има възможност да лекуваш кариес без упойка. Работя и с ултразвуков апарат, с който се лекуват заболявания на устната лигавица.
Колко време смятате да останете в Гоце Делчев?
Не съм мислил специално за това. Докато има работа ще остана тук, нямам причина да си тръгна. Като се развие повече практиката ми, ще си отивам в Кипър по-често на почивка.
(едно интервю на Маргарита Енчева)