Отговор дава историята. През март 1903 г. Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,  и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „Солун–Одрин”. В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска обсада край с. Баница, Серска област. На 3-и срещу 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит.

Тленните му останки първоначално са изпратени в близкия град Серес, за да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница. Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват около десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, успява да ги запази в дома си в Ксанти. После ги пренася в Пловдив. Цели 6 г. сандъчето с костите на легендарния войвода остава скрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за преклонение в църквата „Св. Неделя“ в София.

Там са оставени за съхранение редом с тленните останки на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом. Сандъчето е пренесено в канцелариите на дружество „Илинден“, където остава 23 г. И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев. През 1946 г. под натиска на Сталин и Съветския съюз управляващата у нас БКП без уговорки подарява реликвата на сърбокомунистите, които впрочем и до днес управляват Македония.

Югославските комунистически власти използват Гоце Делчев като един от символите на изграждащата се нова македонска нация.

Костите на големия революционер са положени в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас“ в историческата стара част на Скопие, пред които не винаги българите могат да се преклонят днес.

Коментирайте

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.