Защо костите на Гоце Делчев не са в България?

Отговор дава историята. През март 1903 г. Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,  и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „Солун–Одрин”. В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска обсада край с. Баница, Серска област. На 3-и срещу 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит.

Тленните му останки първоначално са изпратени в близкия град Серес, за да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница. Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват около десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, успява да ги запази в дома си в Ксанти. После ги пренася в Пловдив. Цели 6 г. сандъчето с костите на легендарния войвода остава скрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за преклонение в църквата „Св. Неделя“ в София.

Там са оставени за съхранение редом с тленните останки на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом. Сандъчето е пренесено в канцелариите на дружество „Илинден“, където остава 23 г. И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев. През 1946 г. под натиска на Сталин и Съветския съюз управляващата у нас БКП без уговорки подарява реликвата на сърбокомунистите, които впрочем и до днес управляват Македония.

Югославските комунистически власти използват Гоце Делчев като един от символите на изграждащата се нова македонска нация.

Костите на големия революционер са положени в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас“ в историческата стара част на Скопие, пред които не винаги българите могат да се преклонят днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *