За възрожденски дейци от Неврокопско, припомня Росица Попаркова, главен библиотекар в читалищната библиотека в гр. Гоце Делчев

В Освободената1 ноември от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските си писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борбата за държавен суверинитет.
През 1922 г. по предложение на тогавашния министър на народното просвещение на България Стоян Омарчевски се определя 1 ноември за Ден на българските народни будители. За първи път е честван в Пловдив през 1909 год., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, на 28.10.1992 г., се възобновява традицията на празника.
Сред най-популярни български народни будители са Пайсий Хилендарски,Софроний Врачански, Васил Априлов, Петър Берон, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Костантин Костенечки, Владислав Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Димитър и Контантин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народната свяст и българското самосъзнание.

Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители като кръщават улици, училища , читалища на тяхно име.
Град Гоце Делчев – един от старите възрожденски градове си има своите будители.Успехите на възрожденските борби в този край са безспорни. Безспорни са и заслугите на онова будно ядро от смели родолюбци, които винаги, и при тежки обстоятелства, стоят начело на всички начинания за църковна и училищна самостоятелност. Те създават онзи здрав щит, в който се разбиват яростните атаки на подтисниците и асимилаторите. Те изнасят на плещите си цялата тежест на една дълга битка, остават будни на своя пост, като истински родолюбци и народни борци.

Нека споменем някои от по-известните от тях:
1. Даскал Господин – първият български учител в Неврокоп. Неговото светско име е Костадин Мутафчиев. Голямото дело, което записва името на Даскал Господин на най- почетната страница от историята на Неврокоп, е откритото от него през 1840 г. училище. В продължение на цели двадесет години Даскал Господин обучава и организира около себе си будно ядро от просветни мъже, което повежда с ентусиазъм борбата за народно образование. И когато през 1860 г., изнурен от безброй премеждия и лишения Даскал Господин умира, неговото родолюбиво дело в Неврокоп остава в здрави, в сигурни ръце.
2. Илия Дуков – (1800 -1895)- просветен деец, участник в църковнонационалната борба. Заедно с Никола Ковачевски, Стоян Шехинов и Георги Костов през 60-те години на миналия век Дуков съставя неофициално първата българска община в Неврокоп и в продължение на цяло бурно деситилетие (1860-1871) неин несменяем председател. Участва в борбата за откриване на новобългарско училище в Неврокоп(1862) и на Неврокопското девическо училище (1867), спомага за създаване (1865) на читалището „Зора”(дн.Народно читалище „Просвета”).Той е един от организаторите на Народния събор 1869 в с. Гайтаниново, на който се провъзгласява отказването на Неврокопския край от гръцката патриаршия.Дуков е дарител на Читалището „Зора” и на Неврокопското девическо училище.
3. Стоян Шехинов – (1795-1885)- радетел за просветна и църковна независимост.Заради родолюбивата му дейност османските власти го прогонват от родния му край и той се заселва в Неврокоп. Тук Шехинов участва активно в обществения живот. Подарява дома си за новооткритото училище. Той е един от основателите и пръв председател на основаното през 1865 читалище „Зора”.Закупува книги и учебни пособия за училището и за читалищната библиотека.
Участва в Народния събор в Гайтаниново през 1869, член е на учителското дружество „Просвещение” и на Неврокопската българска община. Многократно е арестуван и малтретиран заради патриотичната му дейност.
4. Никола Мандушев (1838-1923)-участник в национално-освободителното движение, учител. Дългогодишен член на Неврокопската българска община и на училищното настоятелство. Радетел за разрастване на българското просветно дело и издигане на българщината. Спомага за развитието на Неврокопското читалище „Зора”.Включва се активно в дейността на учителското дружество „Просвещение”.
5. Никола Банев – Ковачевски –(1832-1882)-деец на националноосвободителното движение, учител. През 1854 открива в бащиния си дом в Ковачевица първото новобългарско училище в Неврокопско. Автор е на интересни поучителни слова, в които защитава правото на съществуване на българското училище. Радетел за българската просвета и независима българска църква Ковачевски развива широка народополезна дейност.
6. Поп Харитон – (1827-1995). Светкото му име е Кръстю Карпузов, записал името си в най- светлите страници от историята на църковно-училищните борби в Неврокопския край . През 1872 г. е избран от неврокопчани за архиерей на Неврокопската епархия, а по-късно през 1876 г. Харитон е назначен за архимандрит на София – една висока длъжност в църковната йерархия, на която той запазва живо своето пламенно родолюбие.
7. Никола Падарев– един от ярките дейци на Българското възраждане в Източна Македония, активен борец за училищна и национална независимост на народа си, дългогодишен народен учител в Старчища, Горно Броди и Гайтаниново.
8. Петър Сарафов –(1842-1915)- възрожденски просветен деец, участник в националноосвободителното движение.Учител е в селата Гайтаниново, Либяхово ,Зърнево, Неврокоп и в много други села в района, навсякъде заменя преподаването на гръцки език с обучение на български език. Автор е на редица практически помагала и книги.
9. Спас Прокопов – дългогодишен учител и голям родолюбец, известен в целия Неврокопски край като „Даскал Спас”.Учителствува в селата Ючдурук, Гайтаниново, Зърнево, Калапот, Просечен, Горно Броди и Мелник.Заедно с учителствуването развива активна патриотическа дейност разпространява български книги и вестници. Той е сред инициаторите за основаването на учителското дружество „Просвещение”, член на неговото настоятелство и един от активните му деятели.Заслугите му като учител и общественик са големи и безспорни.
10. Иван Кюлев –(1872-1956)- просветен деец, фолклорист. Работи като учител и директор на българската девическа гимназия в Одрин, развива родолюбива и народополезна дейност, заради което неколкократно е арестуван. Бил е учител и в мъжката гимназия в гр. Пазарджик, инспектор на българските прогимназий и начални училища в Цариград, инспектор в Министерството на народното просвещение в София, организатор на българските училища в Одрин. През 1923-1930 е директор на Педагогическата гимназия в гр. Неврокоп. Значителен е приносът му в изучаване на народното песенно творчество в Пиринския край и в др. райони в Македония. През 1916 г. издава в Цариград сборникът „Български народни песни за смесен хор”, а през 1977г. посмъртно е издаден песенния сборник „Народни песни от Неврокопско”, който съдържа 292 песни и мелодии, 1 легенда и няколко описания на обичаи.

Още много са имената от възрожденските дейци в Неврокопско това са : Иван Сим. Балабанов, Иван Гологанов, Теодосий Скопски, Иларион Пенчев, Екатерина Дукова, Анастасия Балтова и цяла плеада просветители – родолюбци дали всичко за укрепването на българщината в Неврокопския край.
Нека в навечерието на този светъл празник 1 ноември – ден на народните будители отдадем необходимата почит на тези родолюбиви българи и да пожелаем на днешните будители – учители, читалищни дейци, дейци на културата да продължим и развием тяхното заветно дело.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *