Кандидатурата ми за депутат от 1 МИР Благоевград е почит към моя дядо Александър Вампирски, обяснява внукът му Иво Божков, син на дъщеря му Джулия. Той е журналист и действащ общински съветник в столицата, а като кандидат от ДБ за 47 НС успя да събере 102 преференции. След като станаха ясни резултатите Иво Божков написа:

Благодаря искрено и от сърце на всеки един, който ме подкрепи вчера! Поздравявам победителите от Продължаваме Промяната и им пожелавам да отстояват докрай обещанията си. Ще подкрепям всяко усилие за положителна промяна на България и спиране на кражбите, независимо от къде идва то.Аз продължавам борбата за прозрачност в столичен общински съвет, тъй като не съм избран за народен представител. Разбрал съм, че когато не предаваш принципите си и не си готов да лазиш по корем, за да се добереш на всяка цена до власт, отнема много повече време, за да постигаш каузите си. Но тогава те са много по-успешни и дълготрайни. А и най-важното – спиш спокойно. Личното доверие, което спечелих от всеки гласувал за мен, както и от всички други, които нямахте тази възможност, ми дава мотивация да продължа да работя и да се боря. Обратната връзка ми е много важна и ще се радвам в следващите дни да чуя вашето мнение за резултата от изборите.

Но кой е д-р Александър Вампирски и какво го свързва с град Гоце Делчев?

Д-р Александър Вампирски е бил кандидат за депутат след преврата на 9 септември 1944 от партията на Никола Петков, когото по-късно комунистите осъждат на смърт и обесват, а партията му обявяват извън закона и на нейно място създават БЗНС казионно – единствената друга партия в управлението на България след 9-ти. Александър, заедно с братовчедите си Иван и Владимир са едни от най-големите активисти на Земеделския съюз още по времето на войната. Организират и освиркването на Царя при посещението в Университета, за което лежат в затвор половин година. Техните бащи, въпреки, че са едни от най-богатите земеделци в Кюстендилско, не плащат, за да ги освободят. В затвора ги посещава Никола Петков и им подарява табла, която дълго време е била реликва в дома ни в Гоце Делчев.
Дядо ми не се подчинява на новия Земеделски съюз, който налагат комунистите. Изгонен е от Александровска болница, въпреки, че е бил асистент и един от най-добрите ученици на бащата на българската хирургия проф. Капитанов. Пратен е на заточение в село Макреш, Видинско, а след това в Плевен и по-късно в Гоце Делчев.
Обиква Неврокоп и хората там и ги лекува безрезервно и със сърце до ранния край на живота си през 1969-та. Отношението му и доброто, което е сторил с работата си, са живи в спомените на всеки по-възрастен човек от града, повече от половин век след неговата смърт.
Иво Божков продължава:
Знаете ли, споделям тази история, защото дълбоко вярвам, и животът го доказва, че истинското безсмъртие е в това да вършиш добри дела за хората около теб, а не в това да се сдобиваш с милиони или да ставаш „велик“ политик.
Искам повече хора и най-вече младите да знаят за това, че е имало и може да има друга България, която е на честните, достойни и сърцати българи. И че от всеки един от нас зависи да я правим такава всеки ден. Неделя е един такъв ден.

На снимките: Целият град отдава почит на погребението на д-р Ал. Вампирски в Гоце Делчев през май 1969.

Коментирайте

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.