В град Гоце Делчев, в селата Огняново, Добротино, Баничан, Гайтаниново, Илинден и в още много населени места в Неврокопско се подготвят за тежък празник. На 15 август е Успение Богородично, ден, посветен на смъртта на Божията майка или както е прието да се казва според православните канони – успението й. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.  Три дни след това сам Иисус Христос слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването й пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според православната традиция Пресвета Богородица е починала и погребана в Йерусалим, а според католическата – в Ефес (днес в Турция).

Храмов празник ще отбележи и черквата „Успение Богородично“ в гр. Гоце Делчев. Ето какво пише за нея изследователят Николай Даутов в своята книга  „Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев“.

История:

Решение за построяването на този внушителен храм в махалата Варош се взема още през 20-те години на XIX в., тъй като единствената по онова време действаща черква в града – „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ не успява да покрие всички нужди на нарастващата българска християнска общност в Неврокоп. Позволението за строеж е дадено през 1830 г., а градежът започва в 1833 г., но скоро е прекъснат поради разразила се в града чумна епидемия. След нейното преминаване строителството е подновено. Храмът е осветен в 1838 г., но довършителни работи продължават до 1841 г.

През втората половина на XIX в. черквата попада в центъра на споровете между привържениците на Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия. В крайна сметка построеният от българите храм е присвоен от патриаршистите, към които са числят власите (преди това същите биват поканени от българите да се заселят в града), циганите, малка част от българите – гъркомани и няколкото гръцки семейства в града. По тази причина, след признаването на Неврокопска епархия към Българската екзархия в 1894 г., през 1904-1907 г. българите – екзархисти си построяват нов митрополитски храм – черквата „Св. Св. Кирил Методий и св. Пророк Илия“, която се намира в близост до „Успение Богородично“.

Възрожденската черква „Успение Богородично“ е включена под ведомството на Неврокопската българска епархия след Междусъюзническата война (1913 г.), когато епархийският център Неврокоп попада в българска територия, а гръцкият владика е изгонен.

Днес черквата е действащ православен храм и е със статут на паметник на културата с местно значение.

Архитектура и изкуство:

В архитектурно отношение черква „Успение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток и притвор от запад. Централният кораб е разделен от страничните посредством пет двойки колони. Първоначално притворът е бил открит, а на южната стена е имало навес. Впоследствие църковната сграда претърпява известни преустройства. През 1904 г. към западната фасада е пристроена камбанария. По-късно, откритият притвор (нартекс) е зазидан, а в първото десетилетие на XXI в. и навесът от юг, при което западната му част е преустроена в параклис.

Църквата има масивен градеж, като е изградена от последователни редове камъни и тухли. В зидарията са използвани и късноантични архитектурни елементи – капители и колони от раннохристиянски храм.

Иконостасът е дъсчен, но е допълнително обогатен с красиви дърворезбени елементи: царските двери, кръжилата и колонките около царските икони, рамката на „Убрус“ и най-отгоре – венчилката. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинарият. Голяма част от иконите в храма са рисувани в периода 1846-1862 г. от Димитър Молеров, представител на Банската художествена школа. Повечето от малките иконостасни икони са дело на Серги Георгиев от Неврокоп. Другата част са творение на неизвестен много добър зограф.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *