Лилия Герова
Има един град в България, който Бог е надарил със своето благоволение – пазят го две планини, игриво му пее непокорна река, живописни гори сменят декорите всеки сезон. Той е чародейното съчетание от нежния полъх на Родопа и бурния вятър на Пирин, както е казал поетът Гавалюгов. Това е Неврокоп, Гоце Делчев или просто Града! А душата на Града са хората. Неврокопчани са били винаги някак спокойни, умерени, но иначе будещи ума и сърцето. Векове наред те са сътворявали истински шедьоври на българския дух – писани халища и черги, медни чанове и звучни камбани, слънчево мелодични песни и тежки хора, влезли заслужено в златната съкровищница на народното творчество. Роден от нашите баби и майки, предаващ се в душите на всяко следващо поколение във мистерията от ритми и гласове! Това е изключително! И Всеки град си има свой животворен извор от който черпи живителните си сили. Поколения наред в Града черпят български дух, топлина и мъдрост от извора „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци”. Създаден през 1946г. от неврокопския фолклорист и етнограф Зефир Кънчев, такъв, какъвто никой дотогава не е виждал, всеотдайно и дълго ръководен от Запрю Икономов, ПЪРВИЯТ съхранява красотата и днес. ПЪРВИЯТ в България е дарявал от богатството на мелодии и играта на багри по целия свят. А богатството на автентичния фолклор (отдавна изчезнал в Западна Европа) все още ни пази да бъдем уникални, да бъдем българи и винаги да имаме своята блестяща сълза гордост в очите. Макар да е дарявал от своите багри, от своето настроение, от своя дух по сцените на целия свят, най-топло е, когато те чакат и обичат у дома. На една специална вечер, ПЪРВИЯТ, получи признание, което не бе получавал досега – Звезда! Звезда, която носи името „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци” и се намира в съзвездието „Скорпион”.
А има една притча …. „В прастари времена, като създал звездите и хората, Господ подарил на всеки човек по една звезда – да го пази… За да не се сърдят, направил всички звезди еднакви. Светели те върху нощното небе, подредени като войници на парад и никой не помнел имената им, защото никой не можел да ги различава една от друга. На Земята настанал хаос. Пчелите не можели да откриват ливадите с тучна паша, птиците не знаели накъде е север и накъде – юг, а мореплавателите постоянно се губели, защото бъркали пътя към родните си пристанища. Тогава всички те дружно се примолили на Господ да направи звездите различни и той ги послушал. Затова сега едни звезди светят ярко на небосклона, други мъждукат, а трети едвам се забелязват – също като хората…”
Скъпи приятели от ПЪРВИЯ, вие винаги сте били с пътеводна звезда в душите и тя винаги е била много ярка! ДА БЪДЕ!!!