Книгата на Мерсия Макдермот „Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев“, издадена през 1978 г. отдавна беше изчерпана. В навечерието на 150 години от рождението на големия българин издателство „Синева“ отпечата второ издание на книгата, която вече е в книжарниците. Това издание излиза със съдействието на община Гоце Делчев.
Книгата за Гоце Делчев на известната британска историчка е книга за Българина с голяма буква. Тя прекрасно познава опитите на македонизма да си присвои и Гоце, създавайки историята на Северна Македония на наш гръб. Биографията на Гоце Делчев започва със специално уточнение на авторката към читателите.
…В настоящата книга терминът „Македония“ се използва, за да се обозначи географският район, който на север граничи с Шар планина, Църна гора (района на Скопие), Осогово и Рила, на юг – с р. Бистрица (Алиакмон) и Егейско море, на изток – с р. Места и на запад – със западния бряг на Охридското езеро и Албания.
Векове наред тази територия е била обитавана от смесено население: славяни, които са мнозинството, гърци, албанци, власи, турци, евреи и цигани; всички те поради своето местожителство имат еднаквото право да бъдат разглеждани като „македонци“.
Допреди стотина години всички считаха славянското население на Македония за българско. Оттогава насам обаче бяха лансирани редица различни теории, които взаимно се изключват, но чийто общ знаменател е желанието да се убедят македонските славяни и целият свят, че те не са българи, а нещо друго.
Тъй като обаче от източниците става недвусмислено ясно, че през периода, обхванат от тази книга, славяните в Македония не само сами са се считали за българи, но са били считани за българи и от целия свят, тук терминът „македонец“ се използва не само в общия му географски смисъл, но и за да се обозначи онази част от българския народ, която традиционно е населявала Македония, образувайки най-голямата етническа общност там, и която е създала Вътрешната революционна организация, за да освободи територията от османското господство…“
ДЕСЕТ ЕМБЛЕМАТИЧНИ ЦИТАТА ОТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
1. „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“
2. „Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви.“
3. „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите.“
4. „Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание.“
5. „След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро.“
6. „У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас.“
7. „Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим.“
8. „Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила.”
9. „Пустата му слава!…Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък.“
10. „Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци.“
