В основата на иконата на Богоявление е евангелският разказ за Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан от свети Йоан Предтеча). За тълкуванието на сцената се вземат някои от най-ранните изображения на Христовото Кръщение – мозайките в Равена и изображение на празника във византийски ръкопис от XI в. В центъра на иконата, в реката, е изобразен Христос, а на речния бряг вдясно от Него – св. Йоан Кръстител, с вдигната ръка. Светият Дух във формата на гълъб и лъч слиза над Спасителя, а на другия бряг ангели прославят явяването на Светата Троица. Богоявление е един от най-древните християнски празници, който в миналото се е празнувал заедно с Рождество Христово. След 4 в. двете евангелски събития започват да се празнуват отделно, като самостоятелни събития. В първите векове на християнството образът на Богоявление не е имал толкова значение като събитие на Христовото Кръщение, а като явяване на Христос като едно от Лицата на Св. Троица, за Когото свидетелстват Отец и Св. Дух. В ранните изображения от 5 в. в Равена, Христос е изобразен като юноша. По-късно, според църковното Предание Той започва да се изобразява с брада и в по-зряла възраст. Сцената на Богоявление е описана в Евангелието, макар че в иконографията на празника са запазени елементи, които не са споменати от евангелистите, а са свързани със Стария завет. В ранните изображения на Богоявление, следвайки античния изобразителен език, в сцената на Кръщението художниците са поставили персонификация на река Йордан във вид на седящ беловлас старец (например в мозайката на купола на Арианския баптистерий в Равена). Тези изображения се основавали на псалма: „Морето видя и побягна, Йордан се назад върна…Какво ти е море, че бягаш и тебе, Йордане, че се назад върна?” (Пс.113:3-5). Покровский обяснява причината за свързването на този текст от псалма с изображението на Кръщението Христово като две събития от Стария и Новия Завет – преминаването на евреите през Червено море и Кръщението на Христос във водите на река Йордан: „Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисей се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една исъща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос”.(1 Кор.10:1–4). В светоотеческата литература този откъс от посланието на св. ап. Павел до Коринтяни се тълкува като пророческо указание за Кръщението на Христос и затова този стихът от псалма е бил пренесен в химнографията на празника.
