Най-доброто предстои! Това е мисъл на Виктор Юго. Като млад не обръщах внимание, за това какво ми предстои. Не че съм знаел. Както знаем младите живеят в настоящето, повечето от тях не ги интересува миналото, нехаят за бъдещето. Но вече в зряла възраст започнах да се замислям. Защото, когато имаш очаквания, животът става по- интересен и забавен. Все повече намирах поводи за потвърждение на тази философия, че най- доброто предстои.

Задавах си въпроса, какво ще се случва след като се пенсионирам. Мои учители са ми казвали, че пенсионната възраст никак не е добра. Но след като се пенсионирах, разбрах и осъзнах много неща. Например като действащ учител приемах свободата като изключителна отговорност. Сега вече свободата започнах да я възприемам по коренно различен начин. Една друга свобода, при която ти сам си определяш къде, кога, какво да правиш. Разполагаш с много свободно време. В няколко мои публикации писах, че да си възрастен човек е предимство и привилегия. И наистина се случват неща, които не си предполагал. Важното е да живееш с тази нагласа, че наистина най- доброто предстои, да имаш очаквания. Възрастта, опита, помъдряването спомагат за такова мислене, ако разбира се си положително настроен. Да си създаваме непрекъснато очаквания. И да имаме мечти, които силно да желаем да се осъществят. Когато нещо много силно го искаш, това вече е заповед за Вселената. И да не забравяме, че може това да е последното ни преживяване. Малките нещица от живота, всъщност го обогатяват и осмислят.

Калоян Шишков

Смисълът на живота постоянно се променя, ни никога не престава да съществува. Изпратихме старата година и с надежда посрещнахме Новата 2024 г. Всеки човек си пожелава за себе си, семейството, близките, приятелите, какво ли не. Дано всичко това да се сбъдне. Какво пожелавам на всички хора по света? „Само“ пет неща: здраве, добронамереност, успех, късмет, и приемане на неизбежното страдание. И понеже съм “увреден“ философски, ще обясня какъв смисъл влагам в тези думи, и как те присъстват в моята ценностна система.

Какво е здравето? Да си здрав, означава да си пълноценен не само да работиш, но и да се радваш на живота. Такъв, какъвто е. Да се храниш здравословно (да се храниш, за да живееш, а не да живееш, за да се храниш). Да не прекаляваш с нищо. Да не се оплакваш непрекъснато от живота. Днес всеки има някакви болежки, но по- добрата позиция да си казваш, че си добре. Защото ако непрекъснато си мислиш, че си болен, изричаш това непрекъснато, ти наистина ставаш болен. Този начин на мислене, както знаем се отразява на поведението. Когато казваш “НЕ“,, не мога“, „не съм добре“, в мозъка се създава конфликт, който на практика не съществува.

Добронамереността: Когато един човек мисли и действа добронамерено няма опасност от нищо. Ти живееш в хармония със себе си. Не желаеш лошо на никой, не завиждащ, не злорадстваш, не проявяваш алчност. Разбира се трябва да правим разлика между добродушен и добър човек. Както знаем почти във всяко семейство има по един добродушен човек, за който щастието на другите е по- важно от неговото. Които са готови да направят всичко за другите, дори и за приятелите раздавайки се. Без да се жалят. Докато добрият човек преценява на кого да направи услуга, да помогне, да съдейства, да направи нужните компромиси.

Успехът: Труд, труд и пак труд-99% и 1% талант. Кой каквото и да ви казва, това е пътят на успеха. С преодоляване на трудности, полагане на усилия, натоварвания, лишения и т.н. Всички специалисте ще ти кажат, че формулата на успеха е мотивация, желание, интерес и много труд.

Късметът: Подготовката да срещне възможността. Това означава да си подготвен, да се на точното място в точното време, да си се помъчил малко повече. На един изпит от висшето образование, от 45 въпроса, не бях научил пет от тях, и на изпита ми се падна един от тези въпроси, които не бях заучил. Това ми е бил “късметът“.

Приемане на неизбежното страдание. За съжаление няма как да избегнем страданието. Рано или късно ни се случва. Това е част от живота, на всички ни се случва. Загубваме скъпи хора, но животът продължава. С болката, която носим през целия съзнателен живот, със сърцето и душата.

Що се отнася до светът, в който живеем. Това е възможно най- несправедливия свят. Какъв е този свят, в който 1% от богатите притежават 99% от световното богатство? Когато милиони деца и възрастни си лягат недохранени, а мнозина умират. Когато международното право се погазва безнаказано, а ценностите (не евроатлантическите), а общочовешките, са оставени на задна линия. Защото са важни парите и властта. Да не говорим в каква държава живеем, какви хора ни управляват. Смятате ли, че за тези хора най- доброто предстои? Не мисля! Всички да си пожелаем, този несправедлив свят час по- скоро да отиде в небитието. И ще отиде. Рано, късно, или още по- късно!

P. S. Вчера имах удоволствието да пия кафе, наслаждавайки се на прекрасната гледка от терасата на приятел на сина ми Краси и Любомира в Сан Франциско, Калифорния. А снощи присъствах на едно невероятно шоу, за което допълнително ще разкажа.Как да не вярваме, че най- доброто предстои? Честита 2024 г.! За много години!

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *