Автор Мария Мавродиева
Картината на художника Александър Стаменов изобразяваща битка за Освобождението на Неврокоп днес се намира във Военно-историческия музей. Той е роден на 18 февруари 1905г. в Кукуш. Завършва Държавната художествена академия през 1926 г. в класа на проф. Никола Маринов. Картината е озаглавена „Подвигът на майор Топалов от 9-ти пехотен полк на 15 октомври 1912 г. на връх Костадин“.
По данни на Военно-историческия музей в гр. София, картината изобразява майор Тополов, който с извадена сабя предвожда пехотната част в атака. В долната и част има надпис „Ал. Стаменов 943“. Картината е рисувана с маслени бои на платно и е с размери 116X89. Данните от музея, взети от Георги Джамбазов от Директора на НВИМ, гр. София доц. д-р С. Пенкова сочат много подробности, проучени от петнадесет източника. Интересното за картината е, че тя е с дървена подрамка с клинове. Получена е от Щаба на войската през 1944 г. и е раставрирана. Картината изобразява боят на връх Костадин на 15 октомври 1912 година, която битка е част от настъпателните действия на Родопският отряд /1-ва и 3-та бригада от Втора пехотна Тракийска девизия/ срещу Османския Струмски корпус. Командирът на 3-та бригада от 2-ра пехотна девизия на 15 октомври 1912 година заповядва на 39-и пехотен полк да настъпи към река Каменица и да заеме позиция от двете страни на река Места от връх Джегал до с. Ковачевица, а 27 и пехотен Чепински полк да прати в странично прикритие от гр. Банско по билото на Пирин като с останалите части да настъпи до с. Обидим, където да бъде използван като маневрени войски. По това време настъпва и дясната колона от 9-ти Пловдивски полк по пътя за махалата Бозалан /днес с. Орлино/-с. Сатовча като изпраща една рота със странично прикритие. Към 3 ч и 30 мин. след пладне изпратеният от колоната разузнавателен отряд-полурота от 8-ма рота се натъква на турски групи, заели позиция северно от връх Костадин. Картината е епична и впечатляваща. Тя изобразява битката на връх Костадин, който е разположен североизточно от Неврокоп /днес гр. Гоце Делчев/ и овладяването на този връх предрешава в голяма степен последващото Освобождение на града Неврокоп.
Неслучайно наричат тази битка „Родопската Шипка“. Полуротата отхвърля групите в подножието на връх Костадин, но се натъква на табор турски войници, окупирали се на върха. Разузнавателният отряд е усилен с 15-та и 16-та рота, а 6-та рота остава в дружинна поддръжка. На позиция застава и скорострелна планинска батарея, а друга батарея с останалите роти от колоната застава в сборен ред зад левия фланг. Бойната част настъпва устремно и към 5 часа достига на места до 100 крачки от турските окопи, но поради силния огън на противника настъплението е спряно. Артелерийският взвод открива огън в подкрепа, но веригите не се вдигат в атака. Роденият в гр. Калофер през 1867 година майор Никола Топалов- командир на 4-та дружина от 9-ти пехотен Пловдивски полк, удължава бойния ред с 6-та рота и сам излиза напред, повеждайки атаката. На картината се вижда как увлечени от смелия си командир, войниците се впускат смело напред. Турците не устояват да изчакат атаката „На нож!“ и побягват. Останалите в окопите са убити от ножовете на атакуващите ги българи. В боя обаче е прострелян от неприятелски куршум и майор Топалов. Турските загуби са един офицер и 15 убити, а колоната изгубва майор Никола Топалов и 4-ри войника, а други 4-ри са ранени. Картината на Александър Стаменов е величава картина за Освобождението на Неврокоп и региона. Изобразява продължителното настъпление, което до вечерта на 15 октомври авангардът заема с. Сатовча , а главните сили заемат и се разполагат на височината, северно от селото.
В следващите дни настъплението продължава, но битката на връх Костадин в Родопите си остава решаваща за Освобождението на гр. Неврокоп и региона, а ценната и вълнуваща картина на художника Александър Стаменов апотеоз на величав героизъм.
„Дали ще бъде българинът честен, разумен и дори войникът велик, от теб зависи -скромян неизвестен, от твоите уроци -миг след миг. Дали ще знае своя корен древен, от где дошъл е, в бой защо е мрял, защо към враговете бил е гневен, от теб зависи- млад и остарял. Учителю, накрая ще ти разкрия един секрет, наскоро сам узнал. Безсмъртен като зрънцето си в тия, в които щедро си добро посял!“(Боян Илиев)