Катя Божикова: Може би всички ще се спасим – от глупостта, че „помощта“ е мръсна дума

Преди десетина дни ХРОНИКА публикува информация за началото на благотворителна кампания чрез сайта gofundme за едно смело момиче от Гоце Делчев, което не се предава в битката с рака, макар да е с диагноза – 4 стадий. Много хора – познати и непознати, хора от родния й град Гоце Делчев и от целия свят подкрепиха младата жена. За по-малко от десет дни бяха събрани повече 23 хиляди долара за лечението на Катя. Ето какво написа тя:

Здравейте, исках да напиша нещо в отговор на всички, които споделиха и / или помогнаха в тази кампания и се оказа малко дълго. Моля, споделете, ако можете, тъй като бих искала да достигна до всеки, който е допринесъл или си е задал въпроса „Защо тази кампания?“.

Това е публикация по темата за помощта, върху която мисля от известно време. Не ми харесва да моля за помощ и дори да вземам, трудно ми е да я приемам, без да се чувствам виновна. В главата ми има тежък глас, който продължава да казва: „Ти БЕЗПЛАТНО трябва да го направиш сама, не е ли това, което си тренирала през целия си живот?“

Независимостта винаги е била важна за мен,  смисъла на моите борби и постижения, моите избори и грешки, трофей с надпис „НАПРАВИ ГО„. Ако имах нужда от помощ, този глас щеше да използва тежка писалка, да напише бележка и да извади точки от сметката ми за „достойнство“. И тук съм, в края на живота и смъртта, в края на това, което се смята за възможно от лечебните заведения и вярващите в митове, шепа оцелели.

Преувеличих разума и тренировките си в независимост и гордост, защото те нямат какво да предложат в края на живота на никого. И аз навеждам глава пред най-неудобното място на вселената – там, където ме питат колко струва все още живота ми и колко съм готова да приема като уважение, уязвимост, вярвания и митове, преди душата ми да се превърне в пустота. Медицината днес не ми дава надежда и може би няма да бъда този, който да попадне в графата  „излекуван от рак 4 стадий“, но вярвам, че един ден ще има по-човешко решение за него, защото повече и повече ще следват всички следи и стъпки на онези, които като мен, са готови да продължат да опитват всичко и да не се поддават на убеждението, че е невъзможно, и че търсенето на нещо извън лечебните заведения е глупаво (също тема, която се нуждае от самостоятелна публикация, за да се отнесем към нея справедливо).

Не мога да ви обещая, че ще оцелея, защото не се занимавам с картите на живота. И вашата помощ не създава просто надежда за лечение. Помощта ви помага за магически живот! И ви давам обещание за магически живот, въпреки диагнозата си. Обещавам да продължавам да се изправям, дори когато всичките ми надежди и самоувереност са съборени отново и отново. Ще продължавам да говоря и да пиша за смъртта, дори когато ми е казано да оставя тази неизследвана и несексуална тема. Ще притеснявам досадните лекари, като казвам „не“ на определени процедури и да задавам въпроси, на които не искат или не могат да ми дадат задоволителен отговор. Ще продължа да търся лечебни средства и да ги изпробвам. Знам, че може би не ме познавате и всичко това може да звучи ужасно несъществено, но не вярвам, че чудесата са възможни само чрез вземане на решения от аналитичен ум. Човек трябва да се научи слуша сърцето си и аз обещавам да остана безнадежден романтик до края, да вярвам в магията извън научното доказателство, защото само необяснимото вдъхновение някога е променило света. И се надявам да бъда способна да ви дам най-малко НАДЕЖДАТА на глупак, който вярва в магията. Някога хората не можеха да летят и това е, в което всички вярваха, докато двама блудни братя доказаха, че това не е невъзможно. Благодаря ви и ви обичам всички, че ми помагате да продължа да се опитвам да летя. …

[P.S.] Свирех по 6 часа на ден, когато бях в гимназията, а после спрях. Днес един приятел ми подари китара, за да ми помогне отново да създам музика. Нагласих я и започнах да свиря „Wonderwall“. Забравих за рака и всичко за известно време … Все още не съм сигурна какво точно означават думите в текста, но всеки път, когато чувам песента, виждам всичките си приятели в кръг, с ръце над раменете, люлеейки се и повтаряйки фразата: „Ти ще бъдеш този, който ме спасява“ и може би всички ние ще се спасяваме – от глупостта, че „помощта“ е мръсна дума, че вярването в невъзможното е нещо за децата, от идеята, че всичко трябва да бъде редактирано, за да има идеален смисъл, за да бъде представено на света (като този пост) – Катя.

За тези, които биха искали да се включат в кампанията в помощ на Катя, публикуваме линк: https://www.gofundme.com/help-needed-for-katia039s-journey