В широкия спортен свят българските спортисти се славим като едни от най-добрите, притежаващи самодисциплина и състезателен хъс. В същото време не малко от нас, индивидуални спортисти и отбори, са подценявани по национален признак (така старата и добре позната дискриминация). Парадокс. Хората в спорта могат да успеят и да покажат качествата си, само, като се отрекат от своя български дух (ако се състезават извън родината). За голямо съжаление и в спорта има няколко страни. Ще пиша и съм писал за спорта като победа над себе с, като начин на живот и мислене, като превенция срещу употребата на психоактивни вещества и агресията при младите, но не и днес. Уви! Тази статия ще покаже подиграването, обезценяването и унижаването на спортистите. Започвам малко клиширано: Пътят, по който минава всеки спортист е труден. Това го знаят както активно отдадените на спорта, така и любителите. Трудностите не включват само тежките периоди на подготовка за състезание, доброволните лишения от храна, дистанцираност от близките хора и откъсването от приятелите. Трудностите са многообразни, а когато си на върха те са още повече.
Казвам се Крум Томчев. Аз съм натурален културист. Това е моята мисия. Преди двадесет години бях на крачка от смъртта, а през ноември 2022 година станах световен шампион по натурален културизъм в Прага Чехия. От тук започва моят разказ, моята изповед. Сбъднах най-голямата си цел. До нея ме отведоха малки и по-големи стъпки. Победите ми, характерът ми (никога да не се отказвам) ме направиха забележим и ценен за испанската федерация. Както не веднъж съм казвал, за да участвам в състезания трябва да бъда член на федерация.
В България нямаме федерация по Натурален културизъм. Животът ми се стече така, че 10 години прекарах в Испания (като чуждестранен работник) и притежавам редовни испански документи, които ми осигуриха възможността да стана част от националния отбор на Испанската федерация по натурален културизъм. Благодаря на целият екип на ICN España, на организаторите, че с радост ми дадоха възможността да разгърна потенциала си, на многобройните хора журирали състезанията, на които се явявах (на всеки член от журито благодаря по отделно), на моите лектори от Световната Федерация по Натурален културизъм, където се сертифицирах като треньор. Те ми помогнаха да бъда по-добър на сцената, на моя отбор, който още от първия ден ме прие и се чувствах равен с тях. На никой не му пречеше, че съм българин. С тяхната морална подкрепа (на федерацията и отбора) спечелих голямото злато в Прага и видях изписано на екрана на сцената моето име с испански флаг под него. Публиката също викаше моето име. Много хора се радваха с мен. Организаторът на испанската федерация се качи на сцената и ми подаде испанското знаме, което вдигнах гордо. В този емоционален момент на съдбовни поврати взех емоционално решение. Излязох от сцената и се върнах с българското знаме. България ми липсваше в онзи важен за мен момент. Излязох на Световната сцена под испанския флаг и като член на испанската федерация по натурален културизъм, ала моята националност, кръв и самосъзнание е българското. Помолих да задържат знамето на Испания, а под него разтворих българския трикольор. Две европейски знамена на два европейски народа -„единни в многообразието“ – се вееха тържествено. Така го почувствах, така го направих. България обединява всичкото онова, което обичам и е ценност за мен –дом, вяра и народ. Тя ме е изградила и превърнала в това, което съм. На публикуваните след състезанието снимки, видео материали и клипове българското знаме е изрязано, което дълбоко ме озадачи. Така видях другото лице не на този красив спорт, а на хората зад кулисите. Слизайки от сцената ми съобщиха, че ще бъда дисквалифициран заради тази емоционална постъпка – показването на Българското знаме. И така няколко дни преди Рождество Христово, официално ми съобщиха, че съм отстранен от националния отбор на Испания. Събрах се и не позволих да развалят празника и радостта ми, ала чувайки тези думи в ума ми остана, че аз не мога да продължа кариерата си на състезател. До ден днешен вярвам, че бях прав. Ако върна ситуацията, пак ще постъпя така. Нужно ли е такова делене в 21 век в Обединена Европа? Ами ако бях издигнал знамето на Каталуния или това на Чехия! Пак ли щях да бъда санкциониран така!? Виждам негативна реакция не срещу мен, а срещу страната ми и от това ме боли повече. А полагащата се на победителя финансова награда не ме е интересува. След моята дисквалификация средства ще останат във федерацията или при някой от нея. Никога не съм бил роб на парите, защото съм благодарен за всичко, което имам в България – семейство, приятели, работа и живот, които обичам.
Разкривайки ви тази ужасна картина не желая да ви настройвам срещу Испания – тези задкулисни истории не са държавата.