Животът в Мароко – между Аллах, краля и пустинята

Много е трудно да събереш цялата пъстрота и контрастите на тази африканска страна. Една седмица в Мароко оставя усещане за нещо неизказано и неразкрито. Дали това чувство е от тайнството на арабските приказки  и гордостта на берберите, от неизбежния аромат на стотици подправки, от финеса филигранните дърворезби и красотата на пъстри мозайки в джамиите и дворците, зад които са скрити историята и традицията на една държава на северозападния праг на Африка, в чиято култура са оставили следи финикийци и римляни, испанци, португалци и французи.

Сигурна съм, че когато за първи път стъпи на този континент, всеки европеец се чувства доста странно. Всичко е различно – от представите ни за семейство, брак и дом – до облекло, традиции и мода. Държава, в която един мъж може да има четири жени и деца, колкото Всевишния даде, кралят има само една жена и две деца.

По думите на моя местен гид, кралят на Мароко – Мохамед VI е обичан от народа си, заради някои светски свободи, като правото на жените да подават молба за развод, или пък съпругът да доведе втора жена в семейството, само с писменото съгласие на първата. И заради това, че е спрял да вдига дворци и резиденции, но пък продължава да строи пътища и да събира водата в огромни водохранилища.  

Туризмът, заедно със земеделието са едни от основните фактори в икономиката на Мароко, като традициите и екзотиката са запазени в цялата им пищност в Маракеш и Фес. Площадът на Маракеш определено не е място за защитници на животните, защото тук танцуват упоени огромни змии и подскачат маймунки, облечени като принцеси. Ако пък предпочиташ варени охлюви си попаднал на точното място. В Маракеш са и прочутите градини на френския художник Жак Мажорел, след смъртта му занемарени и по-късно закупени от дизайнера Ив Сен Лоран и партньора му Лоран Берже.  

В стария град на Фес, ще те посрещнат с китка мента, за да понесеш миризмата от изпражнения на гълъби, с които и до днес обработват кожите и после ги боядисват с бои от естествени материали. В стария град на Фес, в така наречената медина, без местен водач си загубен из лабиринтите, където живеят над 400 хиляди жители. Движението е в колона по един. Снабдяването на магазинчетата става с магарета, а разминаването с това „превозно средство“ е сериозно изпитание. А ако си любител на камилско месо, няма да е трудно да го откриеш, току що заклано.

Модерният свят с офиси на световни компании и лъскави хотели си е намерил място в столицата Рабат, в административния център Казабланка и в курорта на Атлантическия океан – Агадир.

Не може да отидеш в Мароко и да не опиташ плодове от кактус, които продавачи белят и продават почти на всяка крачка, да не пробваш от традиционното ястие, приготвено в керамичен съд, който тук наричат тажин, да не са те почерпили с ментов чай или пък да си тръгнеш без арганово масло, за което тук твърдят. че е по-ценно от зехтин.

Мароко има и своите други лица – бедността, особено сред хората в селата и трудно преодолимия от европееца местен критерий за хигиена. Но и това е част от живота в тази красива африканска страна. 

Разгледайте албум с красотата и контрастите на Мароко 

https://www.facebook.com/vestnikhronika/photos/?tab=album&album_id=1260193430705380