Една идея за пътуване до красиво място, близо до българо-гръцката граница през ГКПП Илинден – Ексохи, описано от Николай Даутов

Манастирът „Св. Николай“ (гръц. Ιερά Μόνη Αγίου Νικολάου), познат в миналото и с името Караагачански манастир, се намира в непосредствена близост на изток до с. Порто Лагос, на равно разстояние – 25 км, от градовете Ксанти и Комотини. Той е метох на Атонския манастир „Ватопед“. Представлява комплекс от църква, параклис, жилищни и помощни сгради, разположени на два острова в лимана Порто Лагос.

  Основната част от манастира се намира на по-големия остров. В неговия (на острова) център е манастирската църква „Св. Николай“. Тя е изградена през 1904 г. върху останките на по-стар храм, посветен на св. Тодор. Но един ден сам св. Николай се явява на строителите и им казва, че желае той да бъде патрон на новата църква.

  Храмът представлява еднокорабна псевдобазилика, с една апсида, двускатен (настлан с керемиди) покрив, без купол.  В северозападния ѝ ъгъл се издига висока камбанария. Стените са гладко измазани, боядисани в бяло и синьо. Сградата има 3 входа – 1 от запад и 2 от юг. Олтарът и наосът са разделени от красив иконостас, с 2 реда икони (6 големи – на царския ред, и 18 малки). От запад има малка галерия – женско отделение, до която води тясна стълба. Църквата е добре осветена, от 9 големи прозорци – 4 на западната, 3 на южната и 1 на северната стена. Наосът и св. олтар са с богата стенописна украса.

  На по-малкия остров е параклисът „Св. Богородица Всецарица“ (гръц. Παναγίας Παντάνασσας). Сградата е кръстокуполна, с открита външна галерия от запад. Олтарът ѝ е изработен от бял мрамор. Стените са украсени със стенописи и мозайки. В този параклис се съхранява копие на чудотворната икона „Пресвета Богородица Всецарица“ от манастира „Ватопед“ – Св. Гора. Тя е известна с благодатта от Бога да лекува злокачествени заболявания. Известен е случай – от 15 август (когато църквата чества Успение на Пресвета Богородица) 2005 г., на явяване на Св. Богородица в манастира.

  Според гръцките източници относно създаването на обителта битуват различни истории. Една от тях разказва, че манастирът е построен по заповед на византийския император Аркадий, в знак на благодарност, че на това място се спасява от корабокрушение. Друга, че е създаден през XI век. А трета , че е основан със средства на местен бей, дъщерята на който е излекувана от ватопедски монах – отшелник, който живеел тук.

  По всичко наоколо обаче личи, че манастирът е по-нов. Спомена се горе, че главния храм е съграден в първите години на XX век. Това е времето, в което българите от Южните Родопи извършват множество икономически активности из Беломорието, включително и в района на Порто Лагос. Тъкмо в това селище родопските рибари основават и развиват свои риболовни кооперации. Тези хора са и ктитори и строители на храмовете тук, а и не само.

  Ето какво казва например един човек, роден в Ксантийското с. Габрово, на два пъти изгаряно от гръцки андарти по време на Междусъюзничесйата и Втората световна война: „Когато се градеше на Скече (гр. Ксанти, м. б.) манастирът „Св. Богородица“, та дохождаха калугери да просят за манастира и всичко давахме; тютюн и жито, вълна и ягнета. И на всички манастири сме помагали — на Скечански (Ксантийски), на Караагачански (при Портолагос) „Св. Никола“ сме давали.“ (Коруев 1984: 36).

  Когато съм в манастира винаги поглеждам към ктиторския надпис над южната врата на главния манастирски храм „Св. Николай“, който гласи: „ΑΓΙΟΣ ΝΙΚΟΛΑΣ ΑΦΙΕΡО МΑ ΣΙΝΤ ΡΟΦΙ ROTZI KOY OY ΛΑP 19 04“, Текстът е смесица от гръцки думи, някои с правописни грешки (Νικολας вместо Νικολαος, σιντροφι вместо συντροφη), и една турска „оолар : оглар“ (тур. oğlar – синове), написана с гръцки букви „OYΛΑP“.

  Точен превод е трудно да се направи, но, в общи линии надписът съобщава следното: „Посвещава се на св. Никола Розку (Рожко) неговите другари и синове 1904“. Едва ли грък ще използва турска дума в ктиторски надпис и ще направи тия правописни грешки, при все че използва родния си език. А и името на ктитора – Розку, никак гръцки не звучи.

  Най-богатият човек, родом от гореспоменатото с. Габрово – Димитър Кудоглу, дава средствата за построяването на някогашния понтонен мост, който води към манастира. Този човек финансира строителството на църквата в самото с. Порто Лагос, която се намира близо до пристанището. А също и паметника с часовника в центъра на Ксанти, училище и други сгради там. Не ме учуди една податка, че от ксантийските гърци Кудоглу е нарочен за грък. За Бога обаче е важно как християнинът изпълнява заповедите му, е не какъв е по народност.  

  Днес манастирът „Св. Николай“ се посещава от хиляди поклоници. Той е и лесно достъпен. В непосредствена близост – между лимана Порто Лагос и Бистонското езеро (гръц. Βιστωνίδα), минава шосето Ксанти – Порто Лагос – Комотини. До пътя, на брега на лимана, е построен голям паркинг. От него до по-големия от островите, на които е построен манастира, е изграден нов широк дървен мост. Двата острова също са свързани с мост.

Повече  – https://bulgariantourist.com/manastir-Sveti-Nikolay-monastery-Agios%20Nikolaos-Porto-Lagos-Greece?fbclid=IwAR2pLYdfcRuSFarZy63BZWRAkzObxt_TnZgR8G6BP1a5v21_ANUuoSWMSiE

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *