Историкът Николай Борисов, който е и заместник управител на Софийска област и журналистът Ивайло Шопски подготвиха документален филм по повод 100-годишнината от убийството на войводата Стоян Мълчанков. На 22 април преди 100 г. е убит големият неврокопски войвода Стоян Мълчанков. Той е учител и просветен деец, революционер, околийски управител, народен представител. Участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. През 1903 г., по време на Илинденското въстание, спасява населението на цялото село Ковачевица, като извежда жителите на територията на свободна България. Друг интересен момент от живота на Мълчанков е, че по негова инициатива се изгражда теснолинейката Септември-Добринище. Близък приятел с Пейо Яворов и Тодор Александров. Освен филма за Мълчанков предстои и излизането на народна песен, посветена на войводата. Тя е изпълнена от орк. „Шевица“ и народните певици от с. Драговищица Бисера Иванова и Лидия Ангелова, а текстът е дело на Ивайло Шопски.
За реализацията на филма са пропътувани над 2 500 км. и са заснети над 20 часа видео материал. Авторите са работили в Държавния архив, архива в Благоевград, къща-музей „Пейо Яворов“, историческия музей в гр. Гоце Делчев. Във филма участие взимат над 50 души, сред които наследници на войводата Стоян Мълчанков, доц. Димитър Тюлеков от Македонския научен институт, доц. д-р Валентин Китанов – ръководител катедра „История“ в ЮЗУ, д-р Кирил Алексиев – директор на РИМ-Благоевград, кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, авторката на най-пълното досега изследване за войводата – Бистра Риндова, членове на клубове „Традиция“ – Благоевград и „Родопски хайдути“.

Заради извънредното положение в страната, възпоменателното почитане паметта на Стоян Мълчанков на лобното му място не може да се проведе на датата, на която е убит – 22 април. Представянето на филма също ще стане по-късно.
Още за Стоян Мълчанков

Стоян Иванов Мълчанков е български революционер, просветен деец, политик и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна органидация. Роден през 1875 година в село Скребатно. Учи в Солунската българска гимназия, където става член на ВМОРО. След завършването си в 1897 година учителства в Неврокопско. По време на Илинденско-Пребораженското въстание е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски – боя при оброчището „Света Троица“, боя при Обидим и боя в местността Харамибунар, заедно с Никола Груйчин, Михаил Чаков и Иван Апостолов.
След въстанието Мълчанков, като околийски войвода, е основна фигура на опозицията срещу Яне Сандански в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров Родос. Амнистиран в 1908 година след Младотурския преврат, Мълчанков се връща в Неврокоп и учителства.
В 1909 година участва в така наречената Неврокопска афера и заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата в революционното движение е арестуван, затворен в Ени кауш в Солун и осъден на смърт. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна, Лесбос и Родос. Амнистиран в 1911 година, отново се връща в Неврокоп и учителства.
В Балканската война е войвода на чета №49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с четата на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско, а по-късно служи в 13 Кукушка дружина.
Неговата чета първа влиза в Неврокоп и освобождава задържаните в казармите на града българи. Стоян Мълчанков става околийски началник в Неврокоп, но скоро с 480 доброволци заминава за тракийския фронт, за да участва в Обсадата на Одрин. През Междусъюзническата война е командир на рота и се сражава при Страцин.
През 1919 година е избран за депутат от Народната партия в 18 и 19 Обикновено народно събрание. Използвайки приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски, Мълчанков съдейства за построяването на железопътната линия от Саранбей до Добринища с идеята да бъде продължена до Неврокоп.
Мълчанков е убит на 22 април 1920 година по нареждане на Тодор Паница на път от Неврокоп за Разложко в местността Буковска лъка в Момина клисура.