НАРИЧАХМЕ ГИ ПЛАМЪЧЕТАТА…

Днес групата „Пламъчета алени“ от Гоце Делчев поднесе своята изненада на съгражданите си. Те представиха книгата „Наричаха ни пламъчетата“.
Това не е една книга със спомени, а по-скоро букет от емоции. И е логично някак си, защото авторите й са пленници на музиката. Имали са невероятния шанс в детството си да срещнат Виолета Крантева, да се докоснат до вълшебствата на това изкуство, чрез най-подходящия човек – една млада и красива учителка с много идеи и амбиции да промени нещо в града или може би по-точно да събуди старата му слава на музикален и духовен център. Предполагам, че предварително нещичко за стария Неврокоп тогава й е разказвал любимия мъж, който пламъчетата наричат батко Любо.
От всичките пламъчета само Мариана направи от музиката своя професия. Когато прочетете книгата ще се уверите, че тя е останала голямата любов за Цвети, за Еси, за Катя, за Милка, за Калинка, за Ели, предполагам и за Светла. Виолета Крантева може би не е очаквала, че заедно с любовта към музиката ще остави у нейните пламъчета едно дълбоко приятелство, отговорност към всеки поет ангажимент и едно вечно усещане за красотата наоколо.
Във времената на евтини приятелства, на модерно отричане на всичко минало и объркани ценности – „Наричаха ни пламъчетата“ ще ви достави удоволствие. Прелистете нейните страници, прочетете я, разгледайте снимките, може би ще се върнете и към вашето детство, където са останали добрите учители и верните приятели.
„Наричаха ни пламъчетата“ е книга за приятелството, за доброто и сбъднатите мечти. Празници, като премиерата днес, си заслужават усилията на нейните създатели