Днес бях на среща с млади хора от Гоце Делчев, в която, основната тема беше толерантността. И се замислих, какво кара хората да са толерантни и какво ги прави ксенофоби. Пътуването, докосването до друг свят и други култури, безкрайните възможности да събираш информация, да четеш за исторически събития и съдбите на различните от теб – без това е невъзможно да бъдем толерантни.
Често изпадам в спор за бежанците и не винаги съм убедителна, особено когато става въпрос за съвременната вълна, която нахлува в Западна Европа, пресичайки България. Мисля си за нашите баби и дядовци и техните родители, които някога са били приютени в стария Неврокоп, прогонени от съседна Гърция и правя паралел с днешните бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан и т.н.
Усещам, че съм на ръба между толерантността и ксенофобията!
Трудно сравними ситуации, времена и нрави. Вие как мислите?
С приятелски поздрав!
Маргарита Енчева
На архивната снимка са бежанци от Кърчово, Горно Броди, Чифлик, Гайтаниново през 1913 г., настанени в училище “Св.Св. Кирил и Методий” в гр. Неврокоп, споделена на стената във ФБ на учителката Мария Мавродиева.
Тогавашните бежанци са истинки изстрадали хора – майки, деца и бащи, а сега са икономически бежанци и разни престъпници.