В дните от 29 май до 03 юни 2016 г., Неврокопска епархия ще посрещне светите мощи на преподобния наш отец Дионисий Олимпски в централните градове на петте духовни околии.
На 29 май от 18 ч. иконата ще бъде посрещната в храм „Св.св. Кирил и Методий”в Гоце Делчев. Посрещането ще бъде съпроводено и с Велика Вечерня. Неврокопската Света митрополия кани миряните и гостите на епархията да посрещнат и да се поклонят пред мощите на отец Дионисий Олимпски.

Житието на Св. Дионисий Олимпски

СветСВ. ДИОНИСИИи Дионисий Олимпийски е роден около 1500 година от Р. Х. в селцето Склатена (съвременна Дракотрипа, окръг Нова Кардица), принадлежаща на Фанариотска епархия, в бедно благочестиво семейство. Белезите на неговото духовно преуспяване били забележими още в младенческа възраст. Както разказва преданието, неговите родители виждали, как над спящия младенец се появявал светещ кръст. От детски години Дионисий постел, молел се и четял Свещеното Писание, опитвайки се да подражава на житията на светиите, разговарял със своите връстници за вярата.
Като израснал, решил да стане монах. Веднъж в тяхното село дошъл монах Антим от манастира Метеор. Юношата дълго и подробно беседвал с този монах, и в края на краищата, решил да го последва. В манастира той бива облечен в расо и наречен с името Даниил.
Младежът сияел с добродетел, за което останалите монаси много го уважавали. Но по своето смирение и любов към безмълвничеството, Даниил решава в една нощ тайно да тръгне за Света Гора. Тръгвайки, той скочил от една скала, но останал невредим!
Като се добрал до Карея, той станал послушник при стареца Гавриил, тогавашния глава на Света Гора. Старецът Гавриил, според обичая, приет за млади монаси, го изпратил за една година в селцето Агиос Мамас в Халкидики. След като се върнал, Даниил бил постриган във велика схима и бил назован Дионисий. Скоро след това бил ръкоположен за дякон, а после и за йерей. С благосровението на своя старец, Дионисий заминава за скита Каракал. Там построява келия и храм, осветени в чест на Сретата Троица. Животът му станал още по-аскетичен. Една от неговите главни добродетели било нестяжанието.
Впоследствие Дионисий посетил Светите Места, където получил голяма благодат и огромна духовна полза. За него били подадени две предложения за приемничество – от Иконийския митрополит и Йерусалимски патриарх Доротей.
Обаче Дионисий не ги приел и се върнал в своята келия, в която ставали много чудеса. Ангели помагали на светеца. Веднъж, когато някой си човек го причаквал в засада, за да го убие и окраде по пътя към обителта, той, в крайна сметка открил, че светецът вече се намира в своя манастир. Дионисий невидимо минал покрай разбойника, който след това се покаял и станал монах.
След време, отстъпвайки пред настойчивите молби на отците от манастира Филотей, той се съгласил да стане негов игумен. За подобряване на финансовото положение на манастира, св. Дионисий извършил пътешествие в Константинопол, и връщайки се, довел със себе си нови монаси. Игуменът направил идиоритмичния (особножитийния) манастир киновиален (общежитиен).
Сблъксвайки се с протести и неразбиране, Дионисий придружаван от няколко монаха се насочва към скита в град Верия. В този момент там умрял местният епископ, и всички започнали да молят Дионисий да заеме неговото място. Обаче светецът се отказал от епископската катедра и се отправил към планината Олимп.
Тук той построил манастир и прекрасен храм вчест на Света Троица. Това било сторено след като във време на изгрева на слънцето на молещия се Дионисий се явил светещ кръг с три лъча. Но турският управител не одобрил това строителство, затова светецът се оттеглил на Пелин, където построил храм и келия. Обаче след заминаването на светеца, били явени много знамения, благодарение на което местните власти побързали да върнат светеца, а турският управител дал разрешение за строителството.
Свети Дионисий от детството си се занимавал с иконопис, калиграфия и химнография – видовете изкуство, които допринесли голяма духовна полза в годините на турското господство.
Свети Дионисий водел подвижнически живот в пещерата под манастира, където имало свят извор. На някои места около манастира той дал имена на различни части от Светата Земя. Два пъти той се изкачвал до параклиса „св. Преображение” и „св. Пророк Илия”, които били разположени на върха на Олимп. Когато Бог в нощно видение открил на светеца, каква ще бъде неговата смърт, той се оттеглил на „Голгота” за аскетичен подвиг. Тук било много студено, и светецът се разболял.
Въпреки, че местните отци го уговаряли да остане в манастира, светецът се оттеглил в пещерата „Свети Лазар“, където там за него се грижели, а той с любов давал отечески съвети. В момент на гореща молитва, той предал своя дух в ръцете Божии. Честните мощи на този жител и покровител на област Пирея били погребани в нартекса на построения от него храм.
Първоначалният манастир бил разрушен, и сега тук действа нов манастир посветен на св. Дионисий и се предприемат опити по възстановяването на първия манастир.

By hronika

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *